Organica Dobrostan

Зимник за кореноплодни… на открито

2011-11-09T11:40:00.000+02:00

Пет лесни начина да съхраним прясна храна през зимата направо в градината — лесно е: колко му е да метнеш торба с листа върху лехата с моркови!

От Стив Максуел и Дженифър Макензи
превод Dan4

илюстрации: Майк Бигъл

Не се нуждаете от подземно помещение, за да имате действащ зимник за кореноплодните – с малко усилия може да използвате почва, мулч и още няколко средства за съхранението на плодове и зеленчуци, без дори да напускате градината си. В зависимост от времето през зимата при вас и мястото, с което разполагате, може да изберете някоя от тези пет идеи за зимник за кореноплодни на открито, където да съхранявате реколтата си през снежните зимни месеци.

Градинско покривало от органична материя

Земята задържа в себе си изненадващо количество от лятната топлина. Ако успеете да хванете тази топлина с някакъв вид пухкаво покривало от органична материя — листа, чиста слама, дървени стърготини или даже натрупан сняг— напълно е възможно да предпазите почвата от замръзване месеци по-дълго, отколкото ако я оставите оголена. В областите с мека зима дори може да запазите почвата достатъчно мека, за да заравяте целогодишно хрупкаво свежи зеленчуци, които издържат на студа, докато всички останали разчитат на храна от магазина. За да ви е по-лесно да боравите с покривалото, натъпчете листата или какъвто материал използвате, в рециклирани торби за отпадъци преди да ги поставите върху кореноплодните си посеви.

Зеленчуци, които се събират дори когато земята е покрита със сняг са цвекло, брюкселско зеле, зеле, моркови, корен цикория, земна ябълка, кейл, праз, пащърнак и козя брада или кокеш. След като първите по-сериозни слани отбележат края на градинарския сезон, настанете отгледаните от вас култури под покривало от органична материя и те ще се съхранят до температури около -5 градуса. Може да не се развалят и при доста по-ниски температури в зависимост от снежната покривка, влажността на почвата и вида на зеленчуците. (Ще разберете, че времето е станало твърде студено, ако зеленчуците са меки и разкашкани, когато се отпуснат на топло.)

Силажният изкоп

Кореноплодните зеленчуци растат в земята, а тя е идеално средство да ги поддържате свежи. Това е тайната зад силажния изкоп и ви е нужна само една лопата, за да си направите такъв ров. За начало извадете своите цвекло, моркови, пащърнак и други дълготрайни кореноплодни и отрежете листата им до 2-3 см. След това изкопайте ров с дълбочина 15-25 см и ширина 45-60 см. Пресадете зеленчуците плътно един до друг на дъното на този изкоп, поставете обратно почвата около тях, а останалата натрупайте на 15-25 см отгоре им, като по този начин ги заровите изцяло в пръстта. В един и същи изкоп може да се съхраняват няколко вида зеленчуци.

Температурата и нивото на влажност под земята са идеални за съхранение, така че ще можете да си берете свежи, живи зеленчуци от силажния изкоп през цялата зима и пролетта. Понеже зеленчуците ви ще са на по-дълбоко след като ги пресадите в изкопа, те ще са по-добре предпазени от зимните температури, отколкото ако просто ги покриете с органична материя. Колко може да падне температурата? Това зависи от снежната покривка (колкото повече, по-добре — снегът е добро средство за изолация) и вида на почвата, с която работите: мразът прониква по-надълбоко в тежки, влажни глинести почви отколкото при сухи песъчливи почви.

Ако в района, където живеете, през зимата става толкова студено, че почвата замръзва и не може да се копае, може да се наложи да оставите кореноплодните си зеленчуци на уютно в техния изкоп чак до пролетта. Ако климатът е достатъчно мек и ви позволява да копаете в почвата през цялата година, (все пак, може би с помощта на покривало от органична материя върху изкопа), можете да берете колкото ви е нужно и през цялата зима. В такъв случай се погрижете да отбележите краищата на изкопа си с няколко кола, за да го откиете по-лесно, когато започне да трупа снегът. Когато сте готови да извадите някой зеленчук, е нужно само да изкопаете почвата, да извадите каквото ви е нужно и да върнете обратно почвата (и покривалото, ако използвате такова), като не забравите да преместите коловете, за да знаете къде да копаете следващия път.

Ямата „дупка в земята”

Човекът едва ли щеше да съществува днес, ако съхраняването на храната бе технически сложно. Ямата за корени — в действителност, нищо повече от възвеличаване дупка в земята — предлага просто и икономично за изграждане пособие за сметка на определено неудобство. Вадене на картофи или друг вид кореноплодни от яма по време на февруарска виелица може и да не е най-лесното нещо на света, но поне не ви се е наложило да инвестирате много средства в изграждането на постройка, която да запази корените в добро състояние— а те наистина ще бъдат в добро състояние! Ямата за корени функционира добре, стига да е построена спрямо някои основни, но съществени параметри.

Първото условие е място с добър дренаж. Песъчливата почва обикновено е най-добра, защото частиците, които я съставят са големи и позволяват на водата лесно да се оттече с помощта на гравитацията. Намерете леко издигнато място, ако имате такава възможност, тъй като наклонът ще съдейства на водата по повърхността да изтече от ямата ви, докато се процежда надолу.

Ако температурата през зимата пада под -5 градуса, издълбайте ямата достатъчно дълбоко, та запасите ви да са изцяло под земята. Когато копаете дупката, скосявайте стените, за да попречите на почвата да се срути. Ще ви е нужна по-скосена яма за стабилизиране на по-леки почви и по-малко скосена за по-тежките. Натрупайте слама или сухи листа на дъното и по стените на ямата. Покрийте ямата с дървен капак, около 1,5 – 2 см дебел и покрийте капака с пръст.

Ако зимата при вас е мека, може да направите ямата по-плитка и да съхранявате част от продукцията си над земята, като я предпазвате със слама или сухи листа под 15-20-сантиметров слой пръст. В такъв случай няма да се нуждаете от капак, но ще трябва да направите сламен комин за вентилация. За целта закрепете сноп слама вертикално, докато трупате пръст върху купчината си от кореноплодни. Непрекъснатата тръба от слама, преминаваща през покритието от пръст, ще позволи да влагата и газовете да излизат. Поставете плосък камък или тежка дъска върху краищата на сламения комин, които стърчат над покритието от пръст, за да го предпазите от дъжд. По-лесно е да изкопаете и да вадите продукция от по-плитка яма, отколкото от изцяло подземна яма, но не забравяйте, че плитката яма не е устойчива на мраз.

Без значение дали ще изкопаете дълбока или плитка яма, отбележете мястото й с колове, за да ви е по-лесно да я откриете, ако натрупа сняг. Може да съхранявате цвекло, моркови, пащърнак и картофи в една и съща яма, но ако имате продукция за повече ями, по-добре да отделите зеленчуците. Ще ви е по-лесно да извадите онези, които са ви нужни, ако всеки вид се съхранява в отделна яма.

Изба в кофа

Едно от предизвикателствата на зимника-яма е да не се допуска да влезе вода, но с помощта на кофа с капак това лесно може да се реши. Изкопайте дупка, малко по-голяма от диаметъра на кофата и достатъчно дълбока да може капакът на кофата да се озове на около 15 см или повече под нивото на почвата. Поставете кофата в дупката, после подредете вътре зеленчуците на пластове с малко слама или сухи листа. Захлупете в капака, натъпчете пръст с помощта на пръчка навсякъде около кофата чак до дъното на дупката и скосете пръстта под подходящ ъгъл около отвора. Дълготрайните зеленчуци ще си живеят щастливо там дори и в най-студеното време. Някои сортове ябълки също издържат, но ги съхранявайте отделно от зеленчуците. (Ябълките отделят етилен, когато зреят, а той ще скъси времето за съхранение на зеленчуците.)

Изрежете няколко 5-сантиметрови парчета пресован стиропор, малко по-големи от диаметъра на капака и ги поставете върху кофата за изолация от студа. Изрежете друг такъв кръг от външен шперплат с дебелина 2 см със същия размер и го поставете върху стиропора, заедно с камък, който да го държи на място.

Тази техника може да се приложи и при други съдове – например стар фризер-ракла или дървено буре — които може да заровите по подобен начин.

Старият метод – купчина за кореноплодни

Купчината за кореноплодни е продълговата купчина от зеленчуци на открито, която е предпазена от студа и е добър начин да се съхраняват големи количества кореноплодни зеленчуци във всички умерени райони, освен на места, където зимата е много сурова. За да направите такава купчина е нужно да натрупате зеленчуците върху пласт слама, да покриете купа с още слама и после да покриете всичко с пласт добре натъпкана пръст.

Започнете със сортиране на прясно изкопаната си продукция — всички дълготрайни кореноплодни зеленчуци може да се съхраняват по този начин, макар да е най-популярно за картофи — като отделяте малките и наранените парчета за незабавна употреба. Поставете на земята 15-20-сантиметров пласт слама, натрупайте зеленчуците отгоре, колкото можете по-стръмно, като накрая купчината стане висока 80 см до 1 м. Докато правите купчината, поставяйте хоризонтални тунели от слама, които да стърчат извън краищата на купчината, на всеки няколко педи разстояние. Както и при ямата от типа „дупка в земята”, тези тунели ще позволят на излишните газове и влага да излизат от купчината.

Когато натрупате зеленчуците на купчината, покрийте всичко с пласт слама 15-20 см, преди да грабнете лопатата и да покриете купчината с 15-20 см добре натъпкана пръст. Внимавайте сламените тунели да останат открити близо до земята и направете комини от непокрита слама на всеки няколко педи по дължината на билото на купчината. Планът е да се позволи на бавна насочена нагоре струя въздух да преминава през купчината, да служи за отвод на излишната влага и да съхранява зеленчуците пресни, като в същото време оставя купчината да запази достатъчно от топлината на земята, за да се избегне замръзването. Поставете плосък камък или тежка дъска върху всеки комин, за да го предпазите от дъжд.

Ако искате да вземате зеленчуци от купчината, изровете дупка през пръстта и сламата от едната страна близо до земята. След това покрийте добре отвора със слама и пръст.

Тази статия е адаптация от книгата The Complete Root Cellar Book: Building Plans, Uses and 100 Recipes с автори Стив Максуел и Дженифър Макензи. Това полезно ръководство съдържа десетки други планове за съхранение на кореноплодни зеленчуци заедно с вкусни рецепти как да приготвяте вкусните зеленчуци, които ще съхраните пресни през цялата зима.

Семена от кейл - сорт Red Winter

2011-07-29T13:48:00.001+03:00

Здравейте, скъпи приятели!
Започваме да събираме семената и който иска, може да ми пише мейл (в профила ми има вариант за контакт - имейл) с адрес, на който да изпратя по някоя шушулка. Ако искате да го отглеждате за собствени нужди предполагам, че 5-10 растения са предостатъчни. Берат се листата, а растението продължава да расте и да прави нови листа. Издържа и на студ, т.е. ще имате до късно през годината.

И отново за насъщния: Златен слънчев хляб

2011-07-15T21:01:00.000+03:00

Няма какво да се заблуждаваме - по нашите ширини хлябът винаги задължително е присъствал на трапезата. Така че за българина-суровоядец по принцип е много важен въпросът как да си направи хляб. В началото ние си правехме от покълнало жито, после минахме на елда и киноа (пак покълнали), докато не открихме лененото семе. Да, обаче ленът е съвсем друга категория храни - доста по-мазен и тежък става хлябът, а ние по навик си похапвахме по няколко филийки...
След различни опити и комбинации открихме много добра рецепта и веднага я споделям. :)
Нашите приятели от Зелена земя ни изпратиха да опитаме покълнало и смляно просо, заедно със златното ленено семе, което взехме от тях. Решихме, че трябва да се комбинират веднага и това е резултатът:

Приготвя се много лесно и се суши на сънце или в дехидратор. За около 10 часа е готов, като разбира се, зависи колко е влажен, колко е топло и на колко дебели филийки го режем. За 20-ина филийки са нужни:

1 чаша златно ленено семе, смляно на брашно
1 чаша покълнало и смляно просо
1 чаша ядки - аз използвах накиснат слънчоглед и стърготините от сутрешното мляко (лешник и кокос)
2 чаши зелени листа - в случая кейл, коприва, киселец, целина и листа от цвекло, т.е. каквото има под ръка
шепа сушени подправки - риган, мащерка
1-2 с.л. хималайска сол
1 чаша вода

Замесва се тесто, което трябва да е доста стегнато и се оставя да постои половин-един час.

От него режем тънки филийки, затова трябва лененото семе добре да е поело водата и да не се рони.

Крайчето, което остане накрая обикновено го правя на блат за пица, за да не режа малки филийки (а и става все по-трудно!). На блата е добре да се направят "улеи', та като се намаже с някакъв сос да попие повече.

Ако направите хляба сутринта в хубав слънчев ден и не го овлажните твърде много, до следобяда би трябвало да е готов. Все пак от време на време трябва да обръщате филийките, за да съхне равномерно.

Разбира се, както с всяка друга рецепта - може да се заменят продуктите свободно, стига да замените съшите количества и да сложите продукти, които имат същите свойства. Примерно, лененото семе, когато се овлажни, става лепкаво и леко слузесто и помага за спойката на останалите елементи. Повечето ядки, ако са цели, а не използвани за мляко, ще направят хляба по-мазен и т.н. Най-добре е човек да опита различни комбинации, докато открие най-подходящата за себе си, тъй като храненето на всеки е строго индивидуално и което важи за един, може да е даже опасно за друг.

Приятни експерименти и ще се радвам на споделени рецепти!

Dan4

Време за спагети!

2011-07-14T17:37:00.000+03:00

Началото на юли ми е много любимо време, защото тогава започват да стават тиквичките в нашата градина. А какво друго да си направи човек от хубави, прави, току-що откъснати тиквички, ако не... спагети!

И аз като средностатистически веган имах периоди на изхранване основно на тестени храни, всякакви спагети, нудълси и подобни макаронени изделия. Но както се знае, много хора правят грешката при преминаване на веганска храна да наблягат основно на въглехидрати - тестени изделия, картофи или ориз.
Разбира се, спагетите са любима храна и на малки, и големи - но да не забравяме, че може освен вкусни, да се направят и по-полезни. Тиквичките са идеалният зеленчук за приготвяне на суровоядски спагети, защото доста напомнят другите с богатото си на нишесте съдържание. Когато се овкусят с подходящ сос и подправки, мисля че човек може да си хапне пълноценно и любимо ястие, без угризения на съвестта!
За да си направите спагети е нужно да имате ренде тип Бьорнер или спирализатор. Аз работя с ренде в момента и се получават доста прилични спагети. Колкото по-дълги и прави са тиквичките, по-добре. Друго наблюдение, което правим тази година е, че тъмните на ивици са по-водни и когато се изсушат, се губи от обема. Затова за спагети се придържам към традиционните светли тиквички. От две средно големи тиквички се получават две порции. Това е достатъчно, ако комбинирате и със салата или супа.

Тиквичките се стържат и се сушат за около два часа - на слънце или дехидратор, според възможностите. Който не разполага нито с едното може да приложи следната техника, която не дава съвсем същия вкус, но пак е вариант: тиквичките се стържат или режат на ивици, намачкват се с малко сол (може и подправки, за да поемат добре) и се оставят под наклон да се изцеди водата. За два-три часа са готови обикновено.

През това време може да си приготвим соса. Разбира се, ако човек си има готови изсушени тиквички, времето за приготвяне на ястието се скъсява значително :)
Този път сосът е поклон към италианската кухня, която макар и да не е от най-здравословните, е измислила комбинации като домати и босилек, пестото, сушените тиквички и домати...

Този сос се получи от 3 средни домата, десетина накиснати и обелени бадема (или ако имате орехи, белен коноп или кедрови ядки, може да се заменят), шепа сушен риган, мащерка, фенел/резене и 5-6 листа пресен босилек; 1 с.л. зехтин; щипка сол и асафетида или чесън. Всичко се пасира и се оставя да постои поне час, за да попият добре подправките. Моят сос изчака около два часа, докато поизсъхнат и спагетите.
Спагетите се объркват със соса и може да се оставят около половин час да се напоят добре, но когато нямам търпение или гладът вече си казва думата, забелязвам, че са вкусни и ако се ядат на момента. :)

Разбира се, сиренето също е класическа добавка към порция спагети. Да се върна на темата за италианската кухня - често си спомням сцена от отдавна четена книга, в която овчар обядва скромно с хляб, маслини и домати по слънчевите баири на Сицилия. Изглеждаше ми вкусно, само не можех да разбера къде е пропуснал сиренето! Все пак и овчар... Това единствено ми се струваше пропуск, който не можех да разбера. Е, човек се променя... Опитах и тази комбинация, но добре че някой някъде е измислил и ядковото сирене, та да си го добавим за още по-пълен и завършен вкус на храната!

Тази чиния е вече празна, а аз бързам да споделя рецептата, докато е още в главата ми! Разбира се, вариантите за овкусяване са много - според настроението и предпочитанията. Може да се направи майонезен сос или по-гъсто песто с допълнително сушени домати, или спагетите да се поръсят само със зехтин и да се добавят нарязани на ситно маслини, кисели краставички, пресни домати или... каквото още ни хрумне.
Добър апетит с рецепта, която засища и не тежи в жегите!
Ваша Dan4

Бъзиада 2011

2011-06-21T14:13:00.002+03:00

Ето че и при нас се понесе сладко-омайният аромат на цъфнал бъз, а храстите зажужаха от най-различни посетители.

Това веднага стана повод за приготвяне на любимата ми лимонада с аромат на бъз, т.е. бъзиада. Много лесна и освежаваща напитка, която освен добър вкус, носи и много ползи - за дихателната система и против възпаления в целия организъм. Но се твърди, че черният бъз е полезен и за бъбреците, и за чревни и чернодробни оплаквания... То май не остана за какво да не е полезен! Толкоз по-добре - значи освен че ще се охлаждаме и освежаваме, ще работим и за доброто състояние на организма, ура! Най-обичам и сладко, и полезно :)

За полезното трябва да добавя, че рецептите с еди-колко си килограма захар веднага се пропускат, а най-добре да се добави стевия. Който все още излиза със скучното обяснение, че му е много странен вкусът, може да използва мед ;)

Бъзиада:

4 големи кичести цвята от бъз се поставят в двулитрова кана (или друг съд). Заливат се с топла филтрирана вода и най-добре е да се оставят да престоят една нощ. Може да ги изнесете и на лунна светлина...
Прецеждате и смесвате със сок от лимон - може би 2 лимона на цялото количество, но това зависи най-вече от личните предпочитания към киселото. Все пак, лимонът ще ви охлади в жегата, освен това тонизира тялото и спомага за алкализирането му.
Добавяте стевия - на вкус. Ако имате стевия на листа, може да я накиснете и заедно с бъза.
Вариант: при цветовете от бъз може да добавим стръкче мента, лавандула или друга билка, но обикновено една ароматна билка е достатъчна на една смес.
Остава вече да се насладим... и да чакаме какъвто бъз остане да узрее за още по-интересни експерименти с плодовете!

И така, в деня на дъъългото слънце подготвяме зимните запаси:

Покана

2011-06-19T11:04:00.000+03:00

Искаме да ви поканим на семинара-среща, който е организиран на 2 юли. Ще си поговорим и ще се опитаме да ви разкажем за своите преживявания и опит за тези почти четири години, откакто водим селски живот. За да сме по-полезни, предлагам ако някой има по-специални въпроси, да ги зададе отсега - може и отдолу в коментарите - тъй като не зная как ще протече самият семинар и дали там ще има възможност да се води дискусия.

До скоро виждане!

„Забравените”

2011-06-17T16:51:00.000+03:00

Скъпи приятели,
ето обещаната статия от Калин:

Имало е времена , в които човекът е живял дълго и хармонично. Освен че прекарвал много време на открито, имал добра връзка със земята и слънцето, за храна използвал диви растения. Лека полека започнал да култивира определени видове и постепенно да забравя диворастящите. Според даосите човекът започнал да отглежда храна , която храни паразитите в неговото тяло , но не и самия него, все по-малко харесвал вкуса на неотглежданите от него растения – даосите ги наричат „забравените”.

Хората прекарват най-голямата част от времето си работейки за прехраната си и накрая получават баластра , която носи моментно удовлетворение последвано от дълги часове на физически , емоционален и психически спад . Още през 50-те години на миналия век се е говорило за „болестта на разреденост”. В следствие на деминерализация на тялото човек работи с много малък процент от потенциала си. Дори био-зеленчуците са с много по-малка хранителна стойност( ако въобще могат да се сравняват ) от диворастящите.С всяка своя намеса хората само разболяват земята и тя не може да отгледа нищо освен болни растения, нуждаещи се от много грижи. Там където човешка ръка не е пипала, изникват съвършени растения , каквито и най-гениалните агрономи никога няма да създадат.Единствено се иска от нас да се месим по-малко . Горите , дори поляните в градските паркове са пълни с места , където е трудно да не газиш върху храна.

Тези растения се намират през всички сезони. Те винаги израстват в най-подходящия за тях момент да развият максимума на потенциала си. За природата няма лошо време, ако времето е влажно растат зелените, ако времето е сухо зреят плодовете. Животът, който наблюдаваме на повърхността през топлите месеци е под повърхността през студените, тогава грудките и корените са с най-голяма сила. Един от начините да адаптираш цялото си същество към метеорологичните условия и заобикалящата те среда е да включваш колкото е възможно повече от тези растения в менюто си. Те са богати на адаптогени, вещества който се натрупват в тялото и то ги ползва в момент на нужда , понякога и след месеци- глухарчетата ядени през пролетта могат да помогнат срещу депресии в края на лятото или липса на тонус през зимата, боровинките и ягодите борят тъгата и белодробните проблеми през дъждовната есен, пащърнака и земната ябълка ядени през зимата, ще пазят тялото от прегряване в горещите летни дни .

Друг основен проблем в човешкото хранене е преяждането. 90% от случаите човек се храни в опит да задоволи емоционални нужди. Приемана по този начин храната не изпълнява истинската си функция- да помага на тялото да е в добра комуникация със заобикалящата го среда. Като цяло тялото рядко изпитва глад, често когато си мислим че сме гладни, сме всъщност жадни, притеснени или превъзбудени . Ясен показател, за това дали си ял колкото и каквото ти е нужно, е дали след хранене можеш да продължиш заниманията си със същата енергия и концентрация.

Когато човек се храни емоционално той изпитва неустоимо привличане към определени храни и трудно спира с нужното количество по сигнал на тялото. След моментното удовлетворение следва няколкочасово излизане на тялото от шока, и дори да не заспим в най-добрия случай губим интереса си към всичко наоколо. Единственият начин да избегнем тази адаптация на тялото е нова доза стимуланти- кафе, захар. Този цикъл няма как да продължи дълго без да се появят болести.

Приемайки повече диви растения човек се задоволява с по-малки количества храна, чувства се сит и енергичен. В много случаи хранителните навици, започват да се променят естествено. Хора пиещи по 2 л. кола на ден след едноседмична употреба на AFA (синьозелени водорасли ) започват да изпитват дори отвращение към колата.

В началото е хубаво да се хапват по няколко такива растения преди другото ядене, да се дъвчат дълго , докато станат на каша в устата. Изчакайте няколко минути и усетете колко сте гладни. Няма да е изненада , ако вече не сте гладни. С времето със сигурност ще се развива по-точна преценка каква храна и колко ни е нужна. Силно стимулиращите храни и напитки няма да са толкова нужни и лека полека ще отпаднат, с тях и доста от съпътстващите ги навици.

Още нещо,което прави тези растения толкова ценни е техния детоксикиращ и имуномодулиращ ефект. Те имат стимулиращо черния дроб действие , на който му се налага да се справя с огромно количество токсини , обикновено непосилно за него. Отделно вкусът и ароматът им пъди паразитите от тялото.

Богати на сложни, есенциални захари те подобряват комуникацията между отделните клетки на имунната система, което я прави много ефикасна срещу вируси , бактерии, гъбички , ракови клетки и други. Много неща ще останат неоткрити от науката за тези растения, но историята показва , че те са любимата храна на най-развитите човешки същества- йогини, даоси, будистки монаси, есеи.

Лесно е да ги включим в менюто си- сокове, шейкове, салати, основни,десерти, а и там където растат е по освежаващо от магазините за „хранителни стоки”. Всичко , което се иска от нас е да си ги спомним и да не ги забравяме пак !

Мили думи

2011-05-20T12:18:00.000+03:00

Като всяко суетно същество, аз също много се радвам на похвалите и насърчителните слова. Ето какво написа последният гост при нас:
Живко от "Зелена земя"

Както знаете, скъпи приятели, този блог води началото си от желанието ми да споделям опита си в градината и селския живот... новите идеи и експериментално градинарство, за които чета...

Ето какво ми писа друг читател наскоро:
"... и аз съм човек! А нечовешко е да гледа яките снимки, чудните манджички, къщите, природата, градините и камънаците. Колкото повече като теб откривам в България, толкова по се паникьосвам накъде ми отива живота. Тук. И изобщо. Моментален нов почитател на Блога и на снимките. Ще продължвам да се самоизмъчвам :-) Благодаря дистанционно! Усмихнат ден! евгени"

Появихме се и в списание Осем, в пълната си селска слава :) Благодарим на Мария и Владо за хубавата статия!

Раздавахме и разсади, и земни ябълки; разказваме на много хора и за лехите, и за ефективните микроорганизми, и за различните начини да се градинарства, без да се "счупиш" от работа.

Много ще се радвам, ако наистина полека-лека се създават общности от еднакомислещи хора, както при нас в Добростан вече има още две къщи с млади хора и на селските жители тук вече не сме им толкова странни. Иначе не е много приятно всеки път да обясняваш как не ядеш мляко, картофи, пък и хляб!

Освен това, планираме да правим ежемесечни срещи по поляните наоколо. Сега в неделя най-вероятно ще е първата, експерименталната. После ще обявим по-издалеко "графика" за следващите и ще е най-добре да се запознаваме и да си говорим очи в очи. И не става дума само за храна, даже леко ми е омръзнало да обяснявам за храната - ще си говорим за всичко останало също, защото както знаем: суровоядството е начин на живот, от който храната е само един аспект.

Понякога ще отстъпвам думата и на Калин, за да ви предадем и друга гледна точка.
До скоро, скъпи приятели! Да се надяваме и на живо :)

Тайните удоволствия, скрити в тесто

2011-04-14T22:54:00.000+03:00

Едва ли има народ или кухня по света, която не е открила вкусния и лесен начин да хапнеш нещо, увито в тесто. Хем хранително, хем не ядеш гол хляб :) То не са индийски самоси, китайски и руски пелмени, италиански равиоли, канелони и калцоне, мексикански буритос и всякакви понички, пирожки и палачинки! Разбира се, не може да се ощетява и суровоядската кухня - макар тестото да не е типичното, а технологията да изключва варене или печене. И така: суровоядски калцонета/самоси/банички с плънка по желание.

Тестото:
Обикновено слагам 2 части смляно ленено семе и 1 част зеленчуци (тиква, земна ябълка, тиквичка - според сезона). Колкото е по-голяма зеленчуковата част, толкова по-леки за храносмилане ще са баничките накрая, тъй като лененото семе е много богата на мазнини храна. Но пък ако ги пресушите накрая, има опасност да се натрошат. Добавете малко сол и разни подправки (чубрица, босилек, червен пипер). Ако плънката е по-пикантна, например индийска къри плънка с много куркума, кимион, индийско орехче, лют пипер и др., няма нужда да се слагат много подправки в тестото. Все пак то само ще опакова основната вкусотия :)
Всички сухи съставки се объркват в купа и се добавя течност. Най-често го правя, като блендирам зеленчуците с малко вода, докато стане каша. Нея обърквам с брашното от лененото семе и подправките, а ако се наложи, добавям още вода.
Идеята е да се получи по-твърдо тесто, което да може да се меси, но да не се лепи. Който не е използвал ленено семе не бива да се учудва, че то лепне много повече от обикновеното (пшенично и т.н.) брашно. Най-общ ориентир е, че тестото се оформя лесно по всякакъв начин и запазва формата си.
След като се замеси тестото, е добре да се остави лененото семе да поеме хубаво водата - поне половин час. Това време може да използвате за приготвяне на плънката.
Плънката:
Тук вече може да пуснете въображението си на воля - ядково сирене + спанак и пресен лук, индийски къри зеленчуци, кисело зеле с праз през зимата! или домати с маслини... Експериментирайте!!!
Приготвяне:
От готовото тесто отрязваме парче, което разточваме или разтегляме с дървена шпатула върху незалепващ лист или фолио. Лененото тесто е доста по-лепкаво от обикновеното! Разточете възможно най-тънко, като все пак не трябва да се къса. Колкото по-тънко и сухо е тестото, толкова по-малко време ще се суши после и обратното.

Поставяме плънката върху едната половина от тестото и прегъваме. Точно за тази процедура е важно да не се къса тестото, иначе се създават допълнителни главоболия за "подлепване" - от личен опит го зная! :)
След това се злепват крайчетата, така че да не изпада плънката.

Може и леко да прорежем отгоре цепнатини, от където да се изпарява влагата от плънката - за да не стане по-задушена от нужното.
Сушат се поне 6 часа, като пак зависи от влажността и дебелината на тестото. Аз най-често ги приготвям късно вечер, оставям ги да се дехидратират цяла нощ, а на сутринта имаме топли закуски... с кисело мляко. Както се шегуваме тук, остава и боза да изобретим :)
Добър апетит и не забравяйте да ескпериментирате смело!

Надежда има...

2011-04-13T18:54:00.000+03:00

Надявахме се нашият кейл да оцелее в суровите планински зимни дни (и най-вече нощи) и се оказа, че сме били на прав път.

В първите дни след като се стопи снегът, лехите изглеждаха попарени и без намек за живот. Наистина казват за кейла, че е студоустойчив, но както се знае - око да види :)

Е, оказа се, че сред тези окапали стъбла има пъпки, които с готовност избиха след малко слънце и дъжд... И хубавите назъбени листа са показаха отново! Ето растение, което мина теста на 1200м. Сега ще го чакаме да цъфне, за да съберем семена.

Освен него, тази година поръчахме био семена и за китайски зелени листни растения - китайско зеле и pak choi. Скоро ще докладвам как се развиват и те. :)
С риск да стана досадна ще повторя, скъпи приятели, колко важно е да има разнообразие в градината - една година доматите стават "като тикви", на следващата има краставици или зеле... Т.е. ако се разчита на малко култури, има опасност да не се уцелят климатичните условия. А пък за разнообразно хранене говори всеки природолечител и здравомислещ човек.

Техники за вертикално градинарство - част 2

2011-04-11T00:14:00.001+03:00

Подпори, специфични за различните култури

Най-добрите градински рамки увеличават съотношението листа към плодове на растението, като позволяват повече листа да се излагат на слънцето. Добрата опора също ще е удобна и на вас да виждате и да достигате до плодовете през всичките клони и стебла, а освен това трябва да е достатъчно силна да издържа цялата тежест на растението.

Различните видове грах (пресен, шушулки и т.н.) виреят много добре, ако се отглеждат на вертикална рамка, направена от връв, която може да преплетете като мрежа и я прикрепите към два отвесни пръта. Тези пръти трябва да се високи колкото видът грах се очаква да израсте – това може да е от 0,5м до почти 2м. Ако забиете малки, оголени клони в земята между растенията, те ще помогнат на младите грахови стръкчета да се насочат към подпората. Сортовете грах с дълги увивни стебла често се нуждаят от допълнителна опора, ако натежат твърде много от шушулки. Едно доста лесно решение на проблема е да се добавят четири кола, по един на всеки външен ъгъл на насаждението. Тези колове може да придържат нещо като ограда, направена от две или три хоризонтални дължини връв на височина до метър и половина от земята. Граховите стъбла, които не успеят да се закрепят към земята, ще „прелеят” над връвта и ще са чудно лесни за бране оттам. Миналата година опитах една стара идея: използвах зърнени растения за опора на граха. Презимували зърнени растения, например зимна ръж, изтънени на разстояния около 35см свършиха чудесна работа, макар че ще ви трябва високорастящ сорт грах, за да използвате пълноценно ръста на ръжта, която стига до метър и половина.

За да използвате максимално всеки вид подпора за грах, „натрупайте” в основата на рамката и ниски, и високи сортове. По-ниският сорт ще израсте бързо, като осигури опора за по-бавно растящите си братя и ще започне да ражда, точно когато по-високият започне да цъфти.

Градинският боб, растящият на колове и аспержовият боб стават изключително тежки при узряване. Ако използвате изправени рамки, те трябва да са много здрави, иначе може да се килнат при някоя лятна гръмотевична буря. Навярно няма по-добра употреба за съществуваща вече телена ограда от използването й за опора на фасул, който расте на колове. Така наречените полу-високи сортове са идеални за огради с височина 1,2-1,5м. Ако я използвате за още по-дългостъблени сортове, лесно може да прикрепите високи колове, за да увеличите височината на оградата. Може да прикрепите тези колове с връв, за да дадете посока на стъблата. Когато направих така със смес от сортове, които даваха жълти, лилави и зелени шушулки, резултатът бе възхитителен.

Фасулът се подобрява, когато му се сложи рамка, подобна на триножник или индианско типи, които са естествено устойчиви и не се преобръщат, защото силата на тежестта се разпределя надолу, докато се увеличава масата, която рамката трябва да носи. Трябва внимателно да обмислите височината, когато планирате изграждането на рамка за фасул. Няма по-неприятно нещо от това да гледаш как фасулът остава необран, защото не можеш да го достигнеш, без да се покатериш на нещо. Можете да контролирате височината донякъде, като избягвате сортове с дълги стебла, но трябва са ограничите и височината на рамката.

Лично аз имам два любими вида рамки за фасул: скромна клетка за домати от телена мрежа, с диаметър около 1м и закрепена с два метални кола за ограда – за ранно садене и стъблата на царевицата за опора на по-късни сортове. Фасулът, който расте на колове, се катери с готовност по изсъхващата царевица, а царевицата няма нищо против, стига да изчакате да е поне 30-ина см висока, преди да насадите фасула.

Сортовете краставици се различават според това, колко добре се развиват на подпора. Хибридните сортове с едри плодове може лесно да се насочат по изправена рамка, подобна на решетка, изработена от връв или тел. Само прокарвайте растящите стъбла през мрежата, веднъж седмично. Корнишоните често образуват повече разклонения и са по-непокорни. Клетките за домати от телена мрежа побират сравнително добре с изобилието им, а узрелите готови за бране плодове са по-лесни за намиране.

Пъпешите дават уникална възможност да се използват диагонални подпори или с форма на буквата А. Стъблата на пъпеша обичат да са по-близо до земята, но като ги вдигнете, ги предпазвате от болести и насекоми, които се движат по земята. Търсете сортове, които трябва да берете “принудително”, т.е. пъпешите трябва да се откъсват от стъблото, когато са узрели. Медена роса, която е с малки плодове, е идеален кандидат за отглеждане на подпора.

Ако нямате много място в градината и смятате, че няма място за пъпеши, може да свържете съседни лехи с арка или рамка с форма на А за този вкусен летен плод. Този трик превръща временно пътеката в използваемо надземно пространство за градинарство.

Доматите, растящи в телени или заварени клетки се нуждаят от наглеждане, докато свикнете с индивидуалните растителни навици на дадения сорт, защото подпора, която е напълно достатъчна за някой компактен сорт, може да е бедствие при дългостъблени сортове. Най-добрият избор за домашно изработена клетка е мрежата за подсилване на бетон, която издържа години и 15-сантиметровите отвори улесняват брането. Правете клетките с леко намаляващ диаметър, за да ги съхранявате лесно през зимата една в друга.

Повечето сортове домати преливат от върха и страните на клетката и започват да се накланят към слънцето. Някой дългурест сорт може да се насочва и привързва към изправена подпора или ограда, но на сортове, които растат на гъсти, почти двуметрови храсти, им трябва опора от всички страни, което става най-лесно с клетка. Дори и най-добрите клетки за домати стават свръх-тежки, когато растението започне да връзва с цялата си сила, затова трябва добре да ги закрепите с дълбоко забити колове.

Високите, непълзящи култури като пипера и цинии също имат полза от подпорите. Тук може да ви свършат работа малките клетки. Поставете по една клетка в ъглите на лехата, после прокарайте връв около и през клетките и така ще се получи свързана подпора за източените растения.

Почти всяка градина може да спечели от техниките за вертикално градинарство – те спестяват място, улесняват прибирането на реколтата, пречат на пренасяните по почвата болести, увеличават продукцията и подпомагат благотворната дейност на птиците.

Тази снимка от нашата градина е отпреди две години - водена от спомени за разкази на баби, които садили едно време на нивата с царевицата и фасул, реших да опитам. Получи се. И двете растения дадоха под, макар да ги бях насадила заедно (а не един месец по-късно, както препоръчва авторката). За беда, фасулът беше от някакъв сорт, на който царевицата не стигна, та се прехвърли и на коловете на доматите в съседство! Но резултатът бе пищна и избуяла градина :)

Зелено - 2011: зелено кисело мляко със зеленини

2011-03-29T21:27:00.001+03:00

Няма да изпадам в подробности защо "зелено". По темата писах тук, сега само ще отбележа, че в момента в далечен Китай е сезонът на дървото, чийто цвят е... зеленият. Енергията "избухва" навън, а както всеки, излязъл извън града може да забележи, зеленото се показва с пълни сили навсякъде. Неслучайно след дългата зима се хващаме за зелено - първи в градината растат спанак, целина, киселец, лапад и всякакви други листни. И така, започва пролетното набавяне на хлорофил.

Следната рецепта е много бързо и вкусно "кисело мляко", зелено и поръсено с каквото имаме зелено!

В блендер разбиваме шепа накиснат (а най-добре и покълнал) слънчоглед, 2-3 с.л. накиснати конопени семена, 1/2 авокадо, шепа зелени листни от градината - спанак, стелия, глухарче; добавяме половин чаша филтрирана вода и сока на 1 лимон. Сол на вкус и каквито още подправки харесваме - пресен чесън или левурда би било добро допълнение, ако си падате по вкуса.

Посоченото количество е достатъчно за две купички. Поръсваме с краставица на кубчета, кълнове домашно производство (репички и броколи в случая) и ядки по желание. Става чудесна закуска, придружено с ленено хлебче или сухар.

Резултатът се оказа толкова вкусен, че не се стърпях да заснема и крайния резултат:

С пожелание за вкусни пролетни дни и Великденски пости,
Dan4

Техники за вертикално градинарство - част 1

2011-03-13T19:04:00.000+02:00

Можете да отглеждате по-големи, по-хубави краставици, боб, домати и пъпеши на здрави и несложни дървени рамки.

автор: Barbara Pleasant
декември 2010/януари 2011
превод: Dan4

илюстрация: ELAYNE SEARS

По часовниковата стрелка от горе ляво: здраво закрепена ограда за животни играе двойна роля на ограда и опора за домати, освен това може да се огънат, за да се направи арка на входа; от бамбукови пръчки или колчета от фиданки лесно се оформят пирамиди за зелен фасул; филизите на граха обичат да се прикачват за силно разклонени храсти; а така наречените „доматени” клетки са много удобни за чушки и патладжани.

Без значение дали градината ви е малка или голяма, може да използвате по-добре всеки квадратен сантиметър, като прилагате техники на вертикалното градинарство, за да отглеждате култури отвесно. Фасулът, който расте на колове, обикновено дава двойно повече от храстовидния, а правилно изработените рамки ще удвоят добива ви от краставиците. Освен това има култури, като доматите, които се нуждаят от някаква опора да се държат над влажната земя, където процъфтяват всякакви болести. Ако осигурите добра опора на растенията си, по-лесно можете да ги берете и да следите за вредители, а освен това ще получите помощ от птиците, хранещи се с буболечки, които може да използват рамките за кацане.

Как пълзят растенията?
Растенията, които ще се възползват от вашите дървени рамки, използват разнообразни начини да се прикачат – например, виещи се ластари, усукващи се стъбла или (както е при доматите) дълги, жилави клони, които пускат корени, ако докоснат земята.
Виещите се ластари на граха и семейство краставици се увиват около всяко удобно място, така че имате много варианти, когато правите опори за тези култури. Филизите се хващат за хоризонтални и вертикални части на рамката, затова един често успешен начин е да прикрепите мрежа от някакви разграждащи се материали към колове. Усукващите се стебла се увиват спираловидно около опората, като растат постоянно нагоре, докато се обърнат обратно по себе си — начин на растеж, забелязван при хмела, зеления фасул, баселата (пълзящ спанак) и аспержовия боб.
Стъблата не могат да се възползват много от напречни структури и най-удобни са им опори, направени от колове (подобно на индианските колиби типи) или изправена ограда.

Доматите обичат да се отпускат изцяло върху опората си. Трябва да ги насочваме и привързваме към изправената рамка, което не е толкова лесно, колкото отглеждането им в телени клетки. Колкото по-голямо и силно е растението, толкова по-здрава клетка ще ви трябва, за да му осигури опора от всички страни.

Временно или постоянно?
Зная от опит, че истински здравата изправена градинска рамка трябва да бъде застопорена с колове с форма на буквата Т или отвесни стълбове 10 на 10 см (или фиданки с диаметър 7-8 см от гората), забити на дълбочина около 50 см. Монтажът на такава полу-постоянна градинска структура изисква време и сила. В моята градина рамките, използвани за най-различни цели са около 2,5 м широки, високи са от 1,2 до 1,5 м и са направени от плетени телени огради или метални огради за добитък, прикрепени към два кола. Ако оставите десетина сантиметра свободно пространство между долната част на оградата и земята, ще ви е по-лесно да плевите и обработвате. Предимствата на такава рамка са, че я имате готова всяка пролет и можете да я направите привлекателна и интересна особеност на своята градина.

Недостатък на такава или друга подобна дълговременна градинска подпорка (като вече съществуваща ограда) е, че ограничава обращението на културите само до грах, фасул, домати и семейството на краставиците. Временните рамки, като типи от бамбукови пръти, ви позволяват да сте по-гъвкави, когато решавате какво къде да садите, но пък те трябва да се разглобят и съхраняват на сушина през зимата, за да не изгният. Ако съберете частите на рамката и ги вържете с връв или ивица плат през есента и така ги съхраните през зимата, следващия сезон ще успеете много по-бързо да ги вдигнете наново.

Всяка година правя няколко временни рамки, често като омотавам памучна, конопена или ютена връв около изправените колове или пръти (“връв” наричам кълбо от някой от тези естествени, биоразградими материали). Като използвам биоразградими материали можа да изрежа връзките и да изкореня растенията едновременно и да изхвърля всичко на компоста.

Спасителят в снега...

2011-03-03T18:58:00.004+02:00

От пробиотичните бактерии Acidophilus до годжи бери –световният пазар за здравословни храни днес е наситен с всякакви видове храни и добавки, за които се твърди, че лекуват всякакви видове болести и гарантират добро здраве, жизненост и дълголетие. Въпреки изобилието от стоки в една област, има други, малко популярни храни, които могат да се справят много добре със задачата да помагат за доброто здраве. Една такава храна е земната ябълка или гулия (Helianthus tuberosus).

Известно още като йерусалимски артишок, слънчев корен или топинамбур, това растение е дошло при нас от Северна Америка. Цветовете му наподобяват тези на слънчогледа, тъй като са от едно семейство, но ядивната част са грудките. На външен вид приличат малко на джинджифил, малко на картоф, като са много по-хрупкави и твърди, а вкусът им е сладък и плътен.

По-надолу ще откриете няколко рецепти за сурови ястия със земна ябълка, иначе може да се яде печена или на пара. Но понеже стана дума за качествата й във връзка със здравето, да поговорим още за самото растение. Всяко растение, което образува грудки, трупа в тях хранителни вещества, които да му помогнат за растежа през следващата година. Обикновено грудките съдържат скорбяла (или нишесте) – както картофените например. При земните ябълки това вещество се нарича инулин – да не се бърка с инсулин! :) – естествен полизахарид, който влияе по най-радикален начин на обмяната на веществата.
Да изброим само някои от основните му функции: помага за усвояването на различни минерали и микроелементи (особено калций, магнезий, цинк, мед, желязо и фосфор); подобрява обмена на мазнини (холестерин, фосфолипиди и триглицериди) в кръвта; играе ролята на пребиотично вещество (т.е. храна, която храни полезните пробиотични бактерии от рода на Bifidus) и по този начин спомага за правилното функциониране на стомашно-чревния тракт. Често се споменава, че инулинът има газообразуващо действие, затова хора, които не го приемат редовно, трябва да започват с малки количества. Не на последно място, храните с високо съдържание на инулин са много ценени от хора с диабет или такива, които се придържат към ниско гликемична диета. Инулинът се разпада на фруктоза (за разлика от скорбялата, която се разпада на глюкоза) и така по-лесно се поддържат равномерни нива на кръвната захар. Следователно по-лесно се избягва и чувството на глад скоро след хранене. Препоръчва се да се ползва инулин и при затлъстяване, атеросклероза, камъни в бъбреците и жлъчката, артрити, сърдечни заболявания и като предпазно средство срещу различни онкологични заболявания.

От 100гр. земна ябълка получаваме:
18% желязо
17% калий (минерал, важен за правилното функциониране на нервите и мускулите)
също: калций, магнезий, селен, мед и микроелементи
4% протеин
6% витамин C
13% тиамин (витамин В1)
6% ниацин (витамин В3)
и малки количества от други витамини от група B

Да преминем към вкусната част:
Салата със земна ябълка
Домат със зехтин, лук и риган е класика, но ако се смеси с обикновена и земна ябълка, става истинско пиршество за вкусовите луковици.
Необходими продукти:
3 средни грудки земна ябълка
1 голяма/2 малки ябълки
2 средни домата
1 глава лук или 2 стръка пресен лук
1 стрък риган или 1с.л. сушен
сок от 1 лимон
хималайска сол и зехтин на вкус
Ябълките се настъргват, смесват се с лука, ригана, солта и лимона. Нарязват се доматите на по-едри кубчета и се прибавят. Поръсва се със зехтин и се разбърква.

Суровоядска лютеница
Както знаем, в суровата кухня не се допуска термична обработка и така изнамерихме заместител на традиционната лютеница.
Необходими продукти:
4-5 земни ябълки
3 моркова
50гр. сушени домати
4-5с.л. зехтин или шарлан
1 връзка целина
1 скилидка чесън
щипка черен пипер
малко настърган хрян (по желание)
сол на вкус

Солени суровоядски хлебчета
2ч. ядкова пулпа или брашно
2ч. ленено семе, смляно
2 средни грудки земна ябълка, настъргана
1ч.л. хималайска сол
2с.л. майорана
1 връзка кориандър
1с.л. маково семе
1 ч.л. асафетида (или чесън)
1ч. вода
2с.л. зехтин
Смесете всички сухи съставки. Добавете земната ябълка, подправките, мазнината и водата. Объркайте да се получи тесто. Забележка: ако използвате пулпа вместо брашно, може да не трябва да използвате вода. Оформете продълговато руло и нарежете на филии. Поставете в дехидратор на 45 градуса за 2-4 часа. Обръщайте от време на време и разменяйте местата на табличките (според инструкциите за употреба на уреда).

Най-ценното качество, според мен, на земната ябълка и останалите кореноплодни обаче е, че оцелява през зимата и даже тогава сякаш налива сокове и е най-вкусна. И всички те - моркови, цвекло, земна ябълка - може да си стоят заровени в земята и да се вадят при нужда и за попълване на запасите. Все пак, от личен опит знам, че е доста по-трудно да разравяш сняг до колене, за да извадиш храна. Но пък не е и нужно да извадиш всичките зеленчуци в края на есента, защото винаги има разлика между храна, прекарала известно време в някой склад или мазе и такава, стояла под земята. А ако човек си направи и малка леха, покрита по някакъв начин да не я затрупва снегът, и насади студоустойчиви листни като спанак, кейл и целина, може да хапва богати и пълноценни салати през цялата зима.

Разбира се, според някои теоретици и мислители, кореноплодните храни били с лоша карма. Все пак, повечето от тях са живели или живеят на топли места (последният, за когото чух, на Хаваите)... Тъй че, на 1200м в Родопите тази тематика не може да ангажира вниманието ми задълго :)
Поздрави от снежно-преспените и облачно-мъгливите баири!
Dan4

Сезонът на сърмите :) :) :)

2010-12-06T13:27:00.002+02:00

След "изобретяването" на суровите и веган торти, таратор и баници, единствено останаха сърмичките. Цялата минала зима експериментирахме на воля (и на корем!) и мога да споделя, че хубави сърми стават и от кисело зеле, и от едри спаначени листа. А сега вече и от кейл.
Кейлът, както и другите зелеви растения съдържат много пре-биотици, т.е. храна за пробиотичните бактерии. Затова и лесно ферментират и се получават любимите ни туршии и кисело зеле. Ние си приготвяме листа от кейл за сърми като ги държим в стъклен буркан 2-3 дни, а преди това ги поръсваме с пробиотици или ефективни микроорганизми (ЕМ). Това се прави, за да сме сигурни, че ще се завъдят правилният вид бактерии.

А сега за сърмите.
Продуктите, разбира се, са различни всеки път, но ето една примерна рецепта за плънка:

1 чаша накиснат слънчоглед, изплакнат и изцеден
2 големи моркова, настъргани на ситно ренде
2-3 стръка пресен лук или 1 малък стрък праз (ако обичате лук, може и повече)
1 връзка пресни подправки, най-добре букет (магданоз, копър, целина)
3-4с.л. чиа
1ч.л. прясно смлян черен пипер
хималайска сол - на вкус
Ако сърмите са от кисело зеле, чубрицата е задължителна :)

Слънчогледът се блендира или пасира леко, без да се разбият напълно семената - той играе ролята на ориза/булгура в традиционните сърми. Пресните подправки и лукът се нарязват на ситно, смесват се с настърганите моркови, слънчогледа и чиата. Добавят се подправките и всичко се обърква добре. Може да се остави да постои малко, хем чиата да поеме излишната вода от сместа, хем и подправките да успеят да си свършат работата. После навиваме сърмите, като плънката зависи от големината на листата.

Готовите навити сърми/чки може да се ядат студени или да се затоплят в дехидратор за 1-2 часа. Сервирайте с веган майонеза (или друг сос по ваш вкус), салата и ленени сухарчета.

"Хранене с ниско гликемично съдържание" от Гейбриъл Казънс

2010-12-05T12:49:00.021+02:00

Ниското съдържание на захари в храната ни е един от ключовите елементи за добро здраве, оптимално изразяване на гените, здраво непрекъсващо колоидно поле, постоянни нива на кръвната захар и спокоен ум. Всички те подпомагат духовното пробуждане. Основната цел на храненето с ниско гликемично съдържание е да попречи да бъде натиснато „копчето за само-компостиране”. Киселинността, стресът, причинен от околната среда и високото съдържание на захар в храната предизвикват патологична плеоморфна (многоформена) промяна от здрави клетки и протиди във вируси, бактерии, плесени, гъбички, които освобождават микотоксини, които започват да разграждат нашата жива плът. Този процес на само-компостиране води до хронични дегенеративни заболявания. Освен активирането на „копчето за само-компостиране”, което поражда хронични дегенеративни заболявания, храната с високо съдържание на захари има и много други потенциални неблагоприятни последици.

Ниско-гликемичното хранене помага за създаването на здрав биологичен терен, което предпазва или предотвратява само-компостирането или кандида. В контекста на „Духовно хранене” (Spiritual Nutrition) е важно да споменем накратко колко значимо е ниско-гликемичното хранене. Това е хранене, което намалява (до пълно изключване) високо-гликемичните плодове, рафинираните въглехидрати и готвените зеленчуци, съдържащи скорбяла. Фаза I на „Кухнята на дъгата – зелена жива храна” (Rainbow Green Live-Food Cuisine) съдържа най-много ниско-гликемични храни и така ускорява изключването на „копчето за само-компостиране”. Съдържа основно сурови семена и ядки, зеленчуци, масла/олиа и водорасли. Поради различните видове стрес в съвременната ни обкръжаваща среда и лошия хранителен избор, който сме правили в миналото, Фаза I е подходяща почти за всеки за първите три месеца. Има хора, при които само-компостирането е в по-мека форма и те могат да започнат с Фаза I.5. Тя включва минимално количество ниско-гликемични плодове, ниско-гликемични подправки и ферментирали храни. Щом човек изключи копчето за само-компостиране, може да премине на Фаза II. Фаза II е основният начин на хранене. Тя включва умерено-гликемични плодове и сурови високо-гликемични зеленчуци. Важно е да се отбележи, че ниско-гликемичните храни често са по-богати на минерали. В допълнение трябва да отбележим, че за да поддържате своя биологичен терен, колоидното поле и полетата на фино организираната енергия, е добре изобщо да избягвате някои храни. За повече подробности вижте таблицата по-долу:

Най-важното е, че храната с ниско-гликемично съдържание е основният начин за предпазване и лечение. Други важни предпазни и лечебни средства са умереното приемане на мазнини и умерените упражнения. Минералите и витамините, които са особено важни за лечението на инсулиновата резистентност, включват селен, мед, цинк, хром, магнезий и ванадий. Правилните количества витамин B12 са също важни за предпазването на нервната система от симптоми, които се появяват при инсулиновата резистентност. Ако някой е склонен към затлъстяване, алергии, артритни болести, дегенеративно зрение и западащи умствени функции, към увеличени стойности на сърдечни и бъбречни болести, то той или тя трябва да внимава. Трябва да обменяме положителна информация със своите гени като контролираме кръвната захар и инсулина с ниско-гликемично хранене, физически упражнения и поддържащи начин на живот и обкръжаваща среда.

English version below (or check Gabriel Cousens' website)

A Low Glycemic Diet
by Gabriel Cousens M.D.

A low-glycemic diet is one of the key components for health, optimal genetic expression, a healthy living colloid field, stable blood-sugar levels, and a quiet mind. These all support spiritual awakening. The prime purpose of the low-glycemic diet is to prevent the “self-composting button” from being pushed. Negative environmental stresses, acidity, and a high-glycemic diet create a morbid ploemorphic change from healthy cells and protids to viruses, bacteria, yeast, mold, and fungus which give off microtoxins that begin to break down our living tissue. The self-composting process leads to chronic degenerative disease. There are many potential ill effects from a high-glycemic diet besides activating the self-composting button of chronic degenerative disease.

A low-glycemic diet helps to create a healthy biological terrain, preventing or reversing self-composting and candida. In the context of Spiritual Nutrition it is important to give a brief overview of the important of a low-glycemic diet. It is a diet that minimizes high-glycemic fruits, refined carbohydrates, and cooked starchy vegetables. Phase I of the Rainbow Green Live-Food Cuisine contains the lowest amount of low-glycemic foods, and therefore accelerates the shutting off of the self-composting button. It consists primarily of raw nuts, seeds, vegetables, oils, and algae. Because of the stresses in our modern environment and our poor nutritional choices in the past, Phase I is appropriate for most everyone for the first three months. Some people who are experiencing only mild self-composting can start with Phase I.5 which includes a minimum of low-glycemic fruits, low-glycemic condiments, and fermented foods. Once the self-composting button has been shut off, one can move to Phase II. Phase II is a maintenance diet. It includes moderate-glycemic fruits, and raw high-glycemic vegetables. It is also important to note that low-glycemic foods tend to be higher in minerals. The table below delineates the foods appropriate for each Phase of the Rainbow Green Live-Food Cuisine. In addition, in order to keep your biological terrain, SOEFs, and living colloid field in an optimum energetic state, there are many food which should be avoided in general.

The key point again is that a low-glycemic diet is the most important prevention and treatment. Other important preventative and healing factors include a moderate fat intake and moderate exercise. Minerals and vitamins that are particularly important for healing insulin resistance include selenium, copper, zinc, chromium, magnesium, and vanadium. Proper amounts of B12 are also important for protecting the nervous system against symptoms that occur with insulin resistance. If someone tends to have obesity, allergies, arthritic troubles, degenerative eyesight and mental function, and an increased rate of heart and kidney disease, one needs to pay attention. We need to communicate positively to our genes by controlling blood sugar and insulin through a low-glycemic diet, exercise, and supportive lifestyle and environment.

Непознатият Кейл

2010-11-30T10:11:00.000+02:00

Здравейте, приятели!

Дойде времето да ви разкажа за едно уникално растение, което ние едва-едва започваме да опoзнаваме - Кейл (Kale).

От рода на зелето е, но по-скоро негов прадядо :) И както се случва с всички полудиви растения - много е приспособим, вирее на доста неблагоприятни условия и има силен, ясно изразен вкус.

Ние се интересуваме особено много от растения, които растат в планински условия (разбираемо!) и към кейла подходихме с любопитство и вдъхновение. Поръчахме си семена от един английски сайт за био семена и градинарство, пакетчето пристигна и насадихме всичко в него. От опит знам, че не всички семена поникват, но тук за моя изненада изникна всичко... После си мислех, че при разсаждането може някое растение да не оцелее, но отново всичко се хвана! От най-мъничките разсади до по-големите и укрепнали растения - всичко оцеля. А сега, когато захладня и има повече влага, кейлът процъфтява. Ще опитаме да запазим и семена и ще разпространяваме - безплатно - на който има интерес, но всичко с времето си.

И малко информация от интернет:

Думата “суперхрана” се използва много свободно тези дни, но кейл наистина заслужава това име. Много е богат на бета-каротин, фолиева киселина и витамин C. Освен това е един от най-богатите растителни източници на калций, а и съдържа жизненоважни минерали като желязо, магнезий и калий. Не на последно място – богат е на серни фитохимикали, за които се вярва, че предпазват от някои видове рак и фитохимикалите лутеин и зеаксантин , които намаляват риска от катаракти и заболяване, наречено възрастова дегенерация на макулата – една от основните причини за загуба на зрението при възрастните хора.

Знаете ли, че?
•    Кейл съдържа четири пъти повече магнезий и пет пъти повече калций от брюкселското зеле
•    17 пъти повече витамин C от морковите и четири пъти повече от спанака
•    Повече фолиева киселина от броколите
•    Седем пъти повече каротин от зелето
Данните са за 100г суров продукт, от книгата на McCance и Widdowson ‘The Composition of Foods’ (Съставът на храните)

Това лято момиче от Германия, което ни гостуваше, беше удивено да види кейл в нашата градина. Разказа ни, че е бил много популярен у тях (макар и само готвен), докато във Франция го отглеждали като храна за зайци (!). Но аз познавам хора и в България, които отглеждат броколи заради зайците си :)

Кейлът е бил познат в Западна Европа, особено северната част, но като много други храни се е асоциирал с храна по време на бедност и война и е бил забравен.

У нас, в Добростан, го ядем по много начини: в салата и туршия, на чипс и сърмички, в крекери и хляб...

Зелен сок

2010-11-08T14:13:00.001+02:00

Най-добрата услуга, която можете да направите на тялото си:

Чаша зелен сок (по-големичка, около 400мл) може да снабди човек с минерали и микроелементи за целия ден. Да не говорим, че помага за алкализирането на вътрешната среда и хидратира тялото.

В разни възстановителни центрове, като "Дървото на живота" в Аризона, САЩ, се практикуват и "гладувания" на зелени сокове - очистителни програми, които продължават по седмица и се придружават от допълнително пиене на ензими и пробиотици, клизми и т.н. Хубавата страна на това "гладуване" е, че всъщност не се изпитва чувство на глад и ги няма неприятните странични ефекти при гладуване на вода или сухо гладуване. Освен това, някои хора не могат да понесат повече от един ден глад, докато на зелени сокове с лекота изкарват цяла седмица.

Ето и една примерна рецепта за такъв сок:

Основа (80%): краставица и селъри
Зелени листни: спанак, кейл, зелеви, манголд (листно цвекло), кресон, магданоз, листа от цвекло, билки (горчиви, използвайте умерено), глухарче, зелени треви
Други: домат, чушка (оранжева, червена, жълта), ряпа, всякакви зелени кълнове и поници
Подсладител: (КАТО подправка, ¼ чаша смесена със зеления сок) пащърнак, ябълка, сладък картоф (батат)
Следобедно/вечерно почистване на черния дроб: (използвайте като подправки, поради високо гликемичното им съдържание и мощния очистващ ефект) морков, цвекло
Подправки: лимонов сок, лют пипер, сок от джинджър, сол, куркума

Ако не се провежда гладуване, а се използва за минерализацияи хидратиране на тялото, може да се добавят спокойно келп, хлорела, спирулина и всякакви други водорасли, които харесвате. Изпълнението също е много лесно - обикновено е много трудно да се изцедят листните със сокоизстисквачка. Затова използваме... блендер! Листата се пасират с вода (най-добре е тя да е структурирана или дестилирана), после се прецеждат с марля. Винаги може да се доразреди с вода и лимонов сок, ако нагарча от някои листа.

Разбира се, най-добре е човек да се осланя на личния си вкус и въображението си, резултатът така винаги е задоволителен :) Ще се радвам някой да сподели своята рецепта по-късно!

Поздрави и наздраве,
Dan4

Доматена супа с чиа

2010-11-02T18:08:00.002+02:00

Лесна доматена супа
продукти за 2 порции
3 средни домата
1/4 авокадо
6 с.л. чиа
2ч. топла вода (не по-топла от 40 градуса)
1с.л. зехтин
щипка хималайска сол
щипка босилек (или няколко листа пресен)
1ч.л. спирулина и келп (за украса и минерализация)

В блендер се слагат доматите, авокадото, водата и подправките. Пасират се до кремообразна смес. Добавят се семената от чиа и се изчаква 4-5мин да поемат влага. Може да се сервира с допълнително пресни зеленчуци, нарязани на кубчета, маслини или други подправки на вкус - черен пипер, целина, магданоз и т.н.

Superfood Fastfood или суровоядски бързи хапвания за градски хора

2010-08-12T02:06:00.002+03:00

Много често приятели хапват с удоволствие от нашата храна и после въздъхват: "Е да, ама аз нямам толкова време за приготвяне на сурови храни!" Наистина, някои от нещата се сушат по 12-16-18 часа (то кой ли засича накрая!), но има и други, които стават за пет минути, буквално.
При ходенията ми до града, това е една от комбинациите, които ме спасяват от досадните и еднообразни салати по заведенията, където не смееш и да си поискаш зехтин "екстра върджин", а понякога и няма чисто зеленчукова салата, та си навличаш и гнева на готвача със странните си поръчки :) Благодаря за приятелите от zoya.bg, за ентусиазма и материалите!
Ето я и чиата (по-надолу има обширна статия, за който се интересува) - бързо накисващо се, питателно семенце, което полека ви влиза под кожата и после трудно го забравяте.

За една купичка чиа (нещо като мюсли):
4 с.л. чиа
1 с.л. счукани какаови зърна
1 с.л. годжи бери
топла вода, която се добавя постепенно, за да не се разводни отведнъж
подсладител - по желание
може да се добави също мака на прах, какао на прах или пчелен прашец

Освен като готова закуска тип мюсли, чиа съм използвала в сърмички, супи и ядкови млека - както казах, влиза под кожата :) Ето и малко снимки

И обещаният текст:

Семена от чиа – древната храна на бъдещето

Представяме ви една суперхрана, за чиито качества всички са на едно мнение. Известна е като чиа. В древността е била толкова ценени, че са били използвани като разменна монета, тези уникални мънички семенца имат изключителни хранителни и структурни предимства.
Векове наред тези миниатюрни семена са били използвани като основна храна от индианците от югозапада и Мексико. Известна като „храната за бягане”, употребата й като високо енергийна храна, даваща издръжливост, датира още от древните ацтеки. Знае се, че воините на ацтеките са преживявали на чиа по време на завоевателните походи. Индианците от югозапада изяждали не повече от една чаена лъжица, когато били на 24-часови форсирани преходи. Индианците, тичали от река Колорадо до Калифорнийския бряг, да разменят тюркоази за раковини, си носели за из път само семена от чиа.
Ако разбъркате лъжица чиа в чаша вода и я оставите за около половин час, като се върнете ще ви се стори, че в чашата няма семена или вода, а почти твърдо желе. Тази желираща реакция се дължи на разтворимите фибри, съдържащи се в чиата. Изследователите смятат, че същото явление се случва и в стомаха, когато се яде храна, съдържаща такива фибри. Желето, образувано в стомаха, създава физическа бариера между въглехидратите и храносмилателните ензими, които ги разграждат, като така се забавя преобразуването на въглехидратите в захар.
Освен очевидните ползи за диабетиците, това забавяне на преобразуването на въглехидратите в захар създава предпоставки за издръжливост. Въглехидратите са горивото, даващо енергия на тялото ни. Удължаването на преобразуването им в захар стабилизира метаболитните промени, като намалява редуващите се вълни от висока и ниска захар и така се създава по-дълготраен ефект на снабдяване с „гориво”.
Едно от изключителните качествата на чиата е хидрофилните й свойства – тя има способността да абсорбира вода повече от 12 пъти теглото си. Способността й да задържа вода й помага да удължава овлажняването. Течностите и електролитите осигуряват средата, която поддържа живота на всички клетки в тялото. Техните концентрация и състав се поддържат така, че да останат възможно най-непроменливи. Като ядете семена от чиа, запазвате влагата и регулирате по-ефикасно усвояването на хранителни вещества и течности от тялото. Запазва се електролитният баланс, тъй като телесните течности се оползотворяват по-пълноценно.
Като източник на протеин, чиа се смила и усвоява много лесно при хранене. Това води до бързо пренасяне до тъканите и оползотворяване от клетките. Това лесно усвояване прави чиа много ефикасна, когато има бързо развитие на тъкани, основно при периоди на растеж на деца и юноши. Помага също за растежа и възстановяването на тъкани по време на бременност и кърмене, както и възстановяване на мускулна тъкан при атлети, щангисти и т.н.
Друго уникално качество на чиа е голямото съдържание на мазнини – тя е най-богатият растителен източник на мастни киселини омега-3. В чиа има приблизително 3 до 10 пъти концентрацията на мазнини, типична за повечето зърнени и 1,5 до 2 пъти концентрацията на протеини. Тези мазнини, ненаситени мастни киселини, са есенциални (незаменими) мазнини, които са нужни на вашето тяло да разтваря и усвоява мастно-разтворимите витамини A, D, E и K. Семената на чиа са богати на ненаситена мастна киселина, линолеиновата, която тялото не може да синтезира самò.
Ненаситените мастни киселини за важни за дишането на важни органи и улесняват пренасянето на кислород чрез кръвта до всички клетки, тъкани и органи. Те също поддържат всички клетки еластични и влажни и се комбинират с протеините и холестерола да създадат живи мембрани, които обхващат всички клетки на тялото.
Ненаситените мастни киселини за важни за правилната дейност на жлезите, особено на надбъбречната и щитовидната жлеза. Те подхранват клетките на кожата и са много важни за да са здрави слузестите мембрани и нервите. Ненаситените мастни киселини действат в тялото като се свързват с витамин D, за да стане калцият усвоим от тъканите, помагат за усвояването на фосфор и стимулират преобразуването на каротин във витамин A. Мастните киселини участват и в правилното функциониране на половата система. Семената на чиа съдържат благотворни дълговерижни триглицериди, в правилната пропорция, необходима за намаляването на холестерола по стените на артериите.
Семената на чиа са и богат източник на калций, тъй като съдържат важния минерал бор, който действа като катализатор при усвояването и използването на калций в организма.
Чиа като съставка е мечтата на всеки диетолог. Има безкрайни начини да се включи чиа в храната ви. Единственото условие е да се накисне в чиста вода, преди да се използва в различни рецепти. Семената поемат вода около 9 пъти теглото си, за по-малко от 10 минути и много лесно се приготвят.
Освен хранителните ползи, семената на чиа са полезни като друг вид съставка. Индианците и мисионерите са ги използвали да налагат лапа при огнестрелни рани и други тежки наранявания. Раните се налагали със семена от чиа, за да се избегнат инфекции и да се ускори оздравяването. Ако поставите едно-две семенца в очите си, те ще ги прочистят и ще ви помогнат, ако имате някаква инфекция. Има още куп ползи освен информацията, спомената в тази статия и съкровища, които още не са открити. Чиа, доста уникална с богатия си хранителен профил, е една от най-полезните и благотворни храни за човека и е предопределена да е древната храна на бъдещето.

Незаменими захари

2010-08-04T17:00:00.000+03:00

от Д. Улф
превод Dan4

Въведение в захарите
Захарта сякаш е свързана с всичко приятно в живота ни. Наричаме любимите си същества "сладки", "захарчета", "медени" и т.н. Без никакъв сладък вкус, животът ни би бил в най-добрия случай голямо предизвикателство, а в най-лошия - изключително разочарование. Захарта е голямата награда на живота и знаем, че хората и животните винаги работят по-добре, когато биват награждавани.
Тъй като терминът се използва доста свободно, думата "захар" е станала неясна. Когато я използваме, тя може да означава десетина неща - изоглюкоза (високо-фруктозен царевичен сироп или HFCS), рафинирана тръстикова захар, бяла захар, кафява захар, кленова захар, цвеклова захар, плодов сок, сушени плодове и т.н.
За целите на тази статия, "захар" се определя като природно въглеводородно съединение (напр. мед, агаве, плодове, сушени плодове и т.н.), а "рафинирана захар" е изкуствен въглеводороден продукт (високо-фруктозен царевичен сироп, кафява захар, бяла захар и т.н.), получен в резултат от човешка дейност, създаване на нови видове и термична обработка.
За да сме по-точни, природните (естествени) захари/въглехидрати се състоят от водородни и въглеродни молекули, свързани в къси, средни или дълги атомни вериги.
Въглехидрати с къса верига са: глюкоза, фруктоза, захароза, фукоза, ксилоза (дървесна захар) и галактоза. Това са прости захари, които лесно се разграждат и осигуряват бърза енергия. Сладки са на вкус. Някои от тези въглехидрати (по-специално глюкозата, фруктозата и захарозата) може да създадат проблеми, ако се прекали с тях - както ако хапнем твърде много фурми или банани - или ако се комбинират неправилно с други храни. Понякога, при наличие на сериозен здравословен проблем като кандида или рак, може да се опита да не се консумират никакви въглехидрати от типа на глюкоза, фруктоза и захароза за период от поне 3 месеца - изобщо никаква глюкоза, никаква фруктоза и никаква захароза! Клетките на кандида и раковите клетки се хранят с въглехидрати като глюкоза, фруктоза и особено захароза. Това е любимата им храна.
Въглехидратите със средна и дълга верига често биват наричани полизахариди или глюконутриенти. Щом веригата на захарната молекула стане средна към дълга, въглехидратите започват да горчат. С други думи, горчивите полизахариди (или глюконутриенти) са едни от най-здравословните вещества, които можем да приемем с храната си, особено когато ги открием в естественото им състояние в пълноценни био сурови храни, суперхрани и билки.

Полизахаридите (глюконутриентите) имат следното действие:
* успокояват
* произвеждат здрави млади клетки на кожата
* помагат да сме стройни и в добра форма
* помагат на тялото да се чисти от токсини
* подобряват и обучават имунната ни система
* увеличават умствените ни способности

За полизахаридните молекули на бета-глюканите - намиращи се в лечебните гъби като Agaricus blazei (гъба от амазонските гори, известна сред местните като "Гъбата на Бога"), реиши, кордицепс, майтаке, и т.н. - многократно е доказано, че покачват производството Б-клетки и Т-клетки и усилват дейността на клетките-убийци - всички те подсилват способността на тялото за бърза и правилна имунна реакция. Определени храни, например сироп от корен якон, имат идеалната дължина на захарите: дават ни сладкия вкус, присъщ на въглехидрат с къса верига, а едновременно с това и подсилващите здравето свойства на полизахаридите със средна и дълга верига. Полизахаридите в алое вера подновяват епителните клетки (клетките на кожата) по-добре от която и да е друга известна ни храна. Годжи-беритата (лиций), благодарение на високото си полизахаридно съдържание, не само са страхотни за имунната система, а също осигуряват дълготрайна енергия и издръжливост, тъй като полизахаридите се разграждат по-бавно от простите захари като глюкозата.

Как най-добрата храна на света става все по-добра:
Да задълбаем леко в нещата. През 80-те години на 20в. минералогът от Аризона Дейвид Хъдзън открива, че полизахаридите съдържат не само водородни и въглеродни атоми. Според Хъдзън, в полизахаридите се съдържат определени елементи - високоенергийни частици от атмосферата или геосферата, които той нарича Ормус. Частиците Ормус сякаш стоят в основата на "интелигентното" поведение на много от добре изследваните полизахариди, като бета-глюкани, маноза и останалите, изброени по-долу. При правилните почва и условия на растеж, полизахаридната част на суперхрани като алое вера, годжи бери, чесън и др. може да се увеличи и подобри. Споменавам това, тъй като аз самият работя в тази изследователска област и вярвам, че скоро ще постигна поредния пробив в подсилването на имунната система и дълголетието, както и относно "най-добрите храни на света".

Да обобщим: Захарта полезна ли е за нас?
Отговор: Да, с уговорки. Само ако прочистваме редовно тялото си от авантаджии (организми, които обичат да се навъртат за безплатен обяд) с интелигентна употреба на билки, глина зеолит, MSM (сяра) и суперхрани, като в същото време се храним с богата на минерали сурова и жива храна, ако поддържаме "здрави" взаимоотношения, здравия си разум (да оставаме балансирани и да не изпадаме в крайности), ако избягваме консумацията на изкуствени захари (особено високо-фруктозен царевичен сироп и рафинирана тръстикова и цвеклова захар) и прекомерната консумация на естествени захари с къса атомна верига, като глюкоза, фруктоза и захароза - само ако правим всичко това, не би трябвало да имаме проблеми със захарта. Това означава, че трябва да избягваме разни изкушения като: ядене на рафинирана захар, ядене на твърде много пресни или сушени плодове при едно хранене, използване на твърде много подсладители наведнъж в напитките, десертите и нещата, които похапваме от време на време.
Ако сме имали дългогодишно заболяване (кандида, рак, слаб имунитет и т.н.) и се налага да преминем на хранене с ниско съдържание на захари, препоръчвам да следвате съветите по тази тема на д-р Гейбриъл Казънс в книгата "Кухня на дъгата - зелена жива храна" и моята книга "The Sunfood Diet Success System".

Осемте основни (незаменими) захари
Би трябвало да сте получили отговор на въпроса дали захарта е полезна за нас. Захарта (въглехидратите) е важна част от балансираното хранене, когато се използва по правилния начин. Изследванията през последните 25г. показват, че захарите не само са добри за нас - някои са основни (есенциални или незаменими), както някои аминокиселини и мастни киселини трябва да присъстват задължително в храната ни. Следва списък на осемте основни за човешкото здраве захари, техните отличителни качества и кои храни ги съдържат:

Маноза (полизахарид)
Свойства: антибактериални, противогъбични, противовирусни. Намалява възпаленията.
Хранителни и билкови източници на маноза: алое вера, келп, гъби шийтаке, сминдух, рожков, гуар, касис, френско грозде, цариградско грозде, зелен фасул, люти чушки кайен, зеле, броколи, патладжан, домат, ряпа, червени боровинки.

Фукоза (прост въглехидрат)
Свойства: противовирусни. Поддържа дългосрочната памет. Предпазва от белодробни заболявания. Бори се с алергиите. Редица болести като кистозна фиброза, диабет, рак, херпес са свързани с неправилното усвояване на този захарид - повече фукоза облекчава тези заболявания.
Хранителни и билкови източници на фукоза: келп, водорасли уакаме, гъби, семена.

Галактоза (прост въглехидрат)
Свойства: подсилва бързото зарастване на травми. Подобрява паметта. Подсилва усвояването на добър калций.
Хранителни и билкови източници на галактоза: повечето плодове, зеленчуци, гъби и сурови млечни продукти. Някои от плодовете, зеленчуците и подправките, които съдържат галактоза са: ананаси, банани, грозде, кайсии, касис, киви, круши, къпини, малини, манго, нектарини, портокали, праскови, ревен, сини сливи, сливи, фурми, червени боровинки, череши, ябълки, ягоди, ехинацея, босвелия (тамяново дърво), сминдух, кестени, авокадо, аспержи, броколи, брюкселско зеле, гъби (не печурки), домати, зеле, зелен фасул, картофи, карфиол, краставици, лук, марули, млад грах, моркови, патладжани, пащърнак, праз, спанак, тиква, цвекло, целина.

Глюкоза (прост въглехидрат)
Свойства: бърз източник на енергия. Твърде много или твърде малко от нея може да създаде проблеми. Различни болести като депресия, маниакално поведение, анорексия и булимия са свързани с нарушеното усвояване на глюкоза.
Хранителни и билкови източници на глюкоза: почти всички плодове, зеленчуци и пчелни продукти (пчелен прашец, мед). Почти всички естествено сладки вещества като агаве, мед и т.н.

N-ацетилгалактозамин (полизахарид)
Свойства: потиска разпространението на тумори. Ако човек има сърдечно заболяване, то поражда ниски нива на този захарид в организма.
Хранителни и билкови източници на N-ацетилгалактозамин: жив морски фитопланктон, Dumontiaceae (вид червени морски водорасли).

N-ацетилглюкозамин (полизахарид)
Свойства: модулатор на имунната система. Противовирусни, противовъзпалителни свойства. Възстановява хрущяла в организма. Възстановява лигавицата, увредена от болестта на Крон, улцерозен колит и интерстициален цистит. Усилва способността за учене.
Хранителни и билкови източници на N-ацетилглюкозамин: гъби шийтаке, глюкозамин сулфат.

N-ацетил-неврамининова киселина (сиалова или слюнчена киселина) (полизахарид)
Свойства: антибактериални, противовирусни. Усилва способността за учене и правилното развитие на мозъка. Има я в изобилие в кърмата.
Хранителни и билкови източници на N-ацетил-неврамининова киселина: дървесни гъби Лъвска грива (Hericium erinaceus), жив морски фитопланктон, сурови млечни продукти.

Ксилоза (прост въглехидрат)
Свойства: антибактериални, противогъбични. Помага за предпазване от рак на храносмилателната система.
Хранителни и билкови източници на ксилоза: келп, боровинкови (къпина, малина), алое вера, бамя, брезов сок, семена, някои широко разпространени зеленчуци; гуава, круши, ехинацея, босвелия, живовляк, броколи, спанак, патладжани, грах, зелен фасул, бамя, зеле и царевица.

Има повече от тези осем захари, както има повече от осемте или деветте незаменими аминокиселини. Списъкът с гореизброените билкови и хранителни източници в никой случай не е завършен. Най-общо казано, ако ядете суперхрани (годжи-бери, пчелен прашец, морски фитопланктон, алое вера и т.н.), лечебни гъби (реиши, кордицепс, майтаке, Лъвска грива и др.) и водорасли (особено келп на прах, нори, дулсе и морска салата) ще получавате всичките основни захари естествено с храната си.

Сурови храни, суперхрани и лечебни растения, които съдържат полезни, целебни полизахариди
(Следват моите коментари за сурови, суперхрани и лечебни растения, които съдържат въглехидрати с къса, средна и дълга верига. Моля, разгледайте и ги преценете, кои от тези захари можете да включите в храната си.)

Сироп от якон - тази невероятна суперхрана съдържа полизахариди, които помагат за отглеждането на полезни бактерии и за облекчаването на оплаквания, свързани с нарушени нива на кръвната захар.
Годжи-бери - годжитата съдържат полизахариди, които допринасят за многото уникални свойства на този плод по отношение на подобряването на имунната система.
Нектар от агаве - страхотен източник на глюкоза, фруктоза и инулин (захар със средна атомна верига). По-тъмните разновидности са по-малко гликемични.
Нони - една от най-добрите храни в света по отношение на съдържанието на полизахариди. Нони е единственото плодно дърво в света, което расте направо от полета с лава, без никаква почва.
Алое вера - всеки знае, че това, което алоето прави за кожата и храносмилателната система, е не надминато от другите храни. КОя е тайната съставка в алоето? Маноза, основна захар!
Пчелен прашец - отличен източник на здравословни полизахариди.
Плодове - най-общо, боровинковите плодове са най-добрият тип плодове, защото съдържат освен глюкоза повече полезни полизахариди (със средна и дълга атомна верига) от повечето други плодове.
Лечебни гъби - опитайте различни видове гъби. Започнете с реиши, експериментирайте и открийте онези, които действат най-благотворно на вашето тяло. Аз лично използвам реиши и Лъвска грива.

И малко от мен - ще опитам да сложа линкове за някои от продуктите, които (слава богу!) вече се продават и в България. В началото, когато четях за разни такива храни, първият въпрос беше: "А откъде да си ги купя?". Оказваше се, най-често, САЩ или Канада...

Веганска слънчогледова майонеза

2010-07-29T15:35:00.000+03:00

Още една любима рецепта :)
Както казва един от любимите ми суровоядци, Мат Монарх - "суровоядците, като си намерим някоя любима рецепта, сме склонни да си 'циклим' на нея с месеци". Е, това е моето 'циклене' за момента - мога да я ям всеки ден, със салати, спагети или само със сухарчета!

Блендират се чаша накиснати ядки (слънчоглед или орехи)- ако искате да получите около чаша и половина майонеза - с 2 с.л. шарлан или студенопресован зехтин, сок от 2 лимона, щипка хималайска сол и няколко зърна черен пипер.
На мощен блендер е добре да се пусне поне за минута и половина, на по-обикновен може да се наложи и повече. Внимавайте с водата - най-добре е да се добавя по малко, колкото да не е затруднен блендерът. Лимон и мазнина може да се добавят на вкус, тези продукти са минимум.
Накрая се добавя по желание и любима подправка: копър, магданоз, целина, чесън, лук...
Добър апетит!

А това е разказ в картинки за правенето на майонеза :)

Божествена боровинкова торта (сурова, 100% растителна храна) Heaven layer cake (raw, 100% plant ingredients) - от Renee Loux Underkoffler

2010-07-29T14:40:00.000+03:00

Ето я и първата рецепта, ще последват още - и по-прости, и по-сложни.
Забележка:
ще преведа направо рецептата, а после ще пиша и какви модификации съм правила тук-таме

Божествена торта на пластове (с крем и череши)
Продукти

За блата:
1 чаша лешници
1 чаша пекан
1 чаша сушен кокос
3-4 ябълки
2/3 чаша сушени череши
1/2 чаша ябълков сок
1 чаша обезкостени меки фурми
1/2 чаша вода
1/2 чаша сурово брашно от рожков
2 с.л. канела
2 с.л. безалкохолен ванилов екстракт
щипка сушена на слънце морска сол

За крема и черешите:
2 чаши цяло сурово кашу (или кашу на парченца), или 1 чаша макадамия и 1 чаша бадеми
1/2 чаша обезкостени меки фурми
3/4 чаша ябълков сок
1 чаша сушени кокосови стърготини
1/2 чаша кленов сироп или суров мед
2 с.л. безалкохолен ванилов екстракт

2 чаши пресни череши, почистени от костилките (или размразени череши)

Украса (по желание):
1/3 чаша смлени лешници

Да направим блата:
Накиснете лешниците в 2 чаши вода за една нощ (6-12 часа). Изцедете и изплакнете.
В кухненски робот поставете острието с форма S и смелете лешниците и пеканите на фино брашно. Отделете настрани. Смелете в мелачка сушения кокос на прах. Отделете настрани. Обелете ябълките и махнете семенната част. Настържете ги и изстискайте излишния сок. (Запазете 1/2 чаша от сока). Накиснете сушените череши в ябълковия сок да омекнат. Отделете настрани. Накиснете фурмите в 1/2 чаша вода за 5-10 мин. да омекнат. Запазете водата от накиснатите фурми.
В робота смелете черешите, ябълковия сок, фурмите и водата от фурмите, докато се получи фина паста. Смесете в купа смлените лешници и пекани, кокоса и черешово-фурмената паста. Добавете настърганата ябълка, рожков, канела, ванилия и морска сол.

Да направим крема:
Накиснете кашуто в 3 чаши вода за половин час. Изцедете и изплакнете. (Съответно, накиснете макадамията в 2 чаши вода за половин час. Изцедете и изплакнете. Накиснете бадемите за една нощ (6-12 часа). Изцедете и изплакнете.) Накиснете фурмите в 1/2 чаша ябъков сок да омекнат за 5-10 мин.
В блендер или кухненски робот смелете сушените кокосови стърготини на брашно. Отделете настрани. Смелете заедно ядките, фурмите, ябълковия сок, кленовия сироп или меда и ванилията, докато се получи хомогенна смес. Добавяйте по малко ябълков сок или вода да помогнете за смилането, ако е необходимо. Добавете смления кокос и мелете докато е равномерно. Може да се наложи от време на време да остъргвате от стените на блендера с лопатка и да продължавате да мелите.

Подреждане на пластовете:
Разделете тестото за блата наполовина. В чинията/формата, където ще наредите тортата, сложете хартия за печене или опаковъчно фолио. Оформете от половината тесто равен кръг по цялата чиния/форма. Леко извадете кръглия блат заедно с хартията или фолиото. Направо в чинията/формата оформете останалото тесто на още един такъв кръг - това ще е първият пласт на тортата. Отгоре намажете малко по-малко от половината крем, като оставяте граница по края около 2 см. Покрийте щедро с обезкостените череши. Внимателно поставете върху крема и черешите другия кръг, който е отделен върху хартия/фолио. Поправете разни дефекти и загладете страните. Намажете отгоре и отстрани останалата част от крема.

За най-добър вкус охладете за час или повече. Украсете със смлените лешници.

Коментар от Dan4 :))

тъй като не винаги попадам на сушени череши, опитах веднъж с годжи-бери и веднъж със сушена папая - с годжито май стана по-добре, защото е леко киселичко и тортата става по-лека. същото важи и за ябълките - по-киселичките придават по-лек вкус, олекотяват фурмите и другите сушени плодове.
вместо пекан, използвам обикновени орехи
досега съм работила само с кокосови стърготини, поради липса на други видове сушен кокос - получава си се :)
вместо ванилов екстракт, използвам пръчица ванилия, която смилам с останалото - около1/3 до 1/2 пръчица на торта.
този кръг, дето се отделя за отгоре, е добре да се сложи за малко в хладилника да стегне - после по-лесно се премества върху останалото.
последно, както виждате, замених черешите по средата с боровинки... само още не съм я опитвала на вкус, но една жена изяде две (!) парчета едно след друго...
това е - експериментирайте на воля!

Събуждане

2010-02-28T20:13:00.003+02:00

Ето, още е февруари, но какво да се прави - птичките пеят пролетни песни за любов от една седмица. С нарастването на деня мен също не ме свърта вътре и ме засърбяха ръцете за малко пръст и градински приключения.И макар по северните склонове да има още сняг, не се стърпях и наобиколих градината.
И много интересно - лехите, които бяхме зазимили с много клони и стебла, са готови за нови семена. Земята не е замръзвала, почвата е рохка, а тук-таме са се показали и първите тревички. Една къртица също е решила да помага - избутва купища тлъста пръст, която аз с удоволствие ползвам за саксиите си. В замяна й оставям по някой морков на пътя. Добра сделка :)
А ето го и повода днес - пълнолуние, луна в Дева (благоприятно за всякакви разсади и градинарски дейности). Още дядо Щайнер е казал, че семената така и така чакат пълнолунието, за да поникнат... Имам всички извинения да започна.
Една леха ще е разсадник - трябва да я подготвя за семена от броколи, карфиол, зеле, праз и салати. С първото разравяне на есенните листа и стебла ме лъхва такъв мирис на земя, че веднага разбирам - готова е. Чака новите си рожби! А ароматът... Ето какво е липсвало на пръстите и носа ми през цялата зима!
Как мина този ден - не разбрах. Вече има свършена работа - освен семената за разсад, сложих и в саксии разни подправки: копър, чубрица, магданоз. Все пак, на 1200м височина се случват най-различни дни. Миналата година на Великден валя сняг, а първите есенни слани паднаха доста рано. Затова мисля да съм подготвена.
Желая топъл и слънчев март, а мартеницата ми също е пожелание - червени, горещи сърца и бели, чисти души, скъпи приятели! До нови срещи и разкази от градината,
Ваша Dan4
P.S. Луната се придвижва към Везни, дни на цвета - садете красиви цветя, защото според други градинари в тях живеят феи :)

Автентична (истинска) храна и природосъобразно земеделие

2010-02-06T15:31:00.002+02:00

откъс от „Кухня на дъгата – зелена жива храна” от Гейбриъл Казънс

________________________________________
Автентична храна

Понятието „автентична храна” ни помага да изясним безусловно представата за това каква трябва да бъде качествената храна. Целта е да се произведе възможно най-хранителната високо енергийна храна, като се защитава почвата за следващите поколения. Всяка година фермерите, които участват в това приключение, изследват все по-дълбоко хранителния цикъл почва-растение-животно и начините той да бъде подобрен. Автентичните храни се противопоставят на гигантите в хранителната промишленост, които започват да превземат термина „био” („органик”) и които не разбират обвързването и енергията, които влагат дребните био-фермери в традиционното производство на храна в най-високо качество. Подходът за „автентичност” е отговор на прехода от малки ферми към земеделие на едро при производството на био храни.

Автентичното земеделие се занимава с начините, по които можем да добавим енергия към храната и почвата, с любов и пълно посвещаване при производството на храната. Това ни позволява да получим най-силната енергия от храната си, което е основният начин да получаваме енергия от планетата. Автентичната храна издига храната на ново ниво и качество.

Терминът „автентично земеделие” е свързан с фермерите, които се съсредоточават върху качеството. Той обозначава прясна, био продукция, произведена от местни производители. Представата за „автентично” се простира да основните начини, по които храната се е предлагала в миналото. Тези принципи включват: (1) цялата храна се произвежда от хората, които я продават; (2) пресните плодове и зеленчуци се отглеждат в радиус от 75 – 200км от мястото на крайната продажба; (3) семената и културите, които се складират се отглеждат в радиус от 450км от мястото на крайната им продажба; (4) оранжериите и полетата на производителите са на разположение за инспекция по всяко време и самите клиенти могат да станат удостоверители за храната си; (5) всички земеделски практики, които се използват във ферма, продаваща продукция като „автентична”, се избират с цел да се произведе храна с най-високи хранителни качества и степен на трептене; (6) почвата се подхранва, както в природата – с органични вещества, минерали и частици от гниене, получени от самата ферма; (7) за да се поддържа биоразнообразието се използва зелено торене и покриване на почвата, заедно с широко употребяваната ротация (редуване) на културите; (8) използва се философия, настроена по-скоро положително, отколкото отрицателно към вредителите – философия, която признава, че вредителите се появяват, където е нарушено равновесието и която се концентрира върху начините да се отстрани причината за проблема, а не третира симптомите. Това е холистичен подход към земеделието. Целта, разбира се, са силни и здрави посеви, които имат вродени сили да устояват на вредителите. (9) Всяко автентично стопанство или градина биха били зона, свободна от генно-модифицирани организми.

Определението автентично земеделие означава: местна, отгледана от продавача, прясна био храна, която подпомага здравето на екосистемата, нашите тела и местната икономика.

Природосъобразно земеделие

Основата на природосъобразното земеделие е разбиране за силата на „живата почва”, която е основният фактор, правещ системата устойчива и гъвкава. Живата почва се създава от взаимодействието между растенията и живите организми в почвата, особено микроорганизмите, дъждовните червеи, червейчетата и безбройните други създания. В горите и степите живата почва се създава от натрупването на растителни остатъци сезон след сезон. Растенията осигуряват храната, която играе ролята на главна продукция на тези екосистеми и така поддържа разгънатите хранителни вериги, които се развиват там. Веднага след растенията, най-важни за стабилността и производителността на системата са микроорганизмите и останалите организми в почвата. Микроорганизмите рециклират растителния материал и отделят хранителни вещества, които подпомагат допълнително развитието на растенията. Микроорганизмите образуват симбиотични отношения с кореновите системи на растенията и помагат на растенията да си набавят хранителни вещества (като фосфор) в замяна на други вещества, отделяни от корените на растенията. Животните, от буболечки и дъждовни червеи нагоре, живеят и се хранят от комплекса почва-растение. Това е естествената система на нещата и хората са еволюирали от тази екологическа основа.

Authentic Food and Nature Farming
Extracted from Rainbow Green Live Food Cuisine by Gabriel Cousens

________________________________________
Authentic Food

Authentic food is a concept that helps us absolutely optimize the idea of what quality food should be. The goal is to produce the most nutritious high-energy food possible while protecting the soil for future generations. The farmers that are involved in this adventure each year probe even deeper into the soil-plant-animal nutrition cycle and how to optimize it. Authentic foods stand in contrast to food giants who are beginning to take over the word “organic” and who do not understand the traditional small organic farmer’s commitment and energy involved in producing the highest quality food. The authentic approach is a response to the transition of organic food production from small farms to big time farming.

Authentic farming has to do with what we can do to add energy to food and soil, by love and devotion in its production. This allows us to absorb the highest energy from our food, which is the main way that we derive energy from the planet. Authentic food lifts food to a new level and quality.

The term authentic has to do with farmers who are focused on quality. It identifies fresh, organic food produced by local growers. The concept of authentic goes right down to the fundamentals of how food was offered in the past. These principles are: (1) all food is produced by the growers who sell it; (2) fresh fruits and vegetables are produced within a 50-150 mile radius of the place of their final sale; (3) seed and storage crops are produced within a 300-mile radius of their final sale; (4) the growers’ fields and greenhouses are open for inspection at any time and the customers themselves can be the certifiers of their food; (5) all of the agricultural practices used on the farm selling under authentic are chosen to produce food at the highest nutritional and vibrational qualities; (6) soils are nourished as they are in the natural world with farm derived organic matter, minerals, and particles from the ground rot; (7) green manures and cover crops are included with the broadly based crop rotations to maintain biodiversity; (8) pest positive rather than pest negative philosophy is involved, recognizing that pest appear when there is an imbalance, and focusing on how to correct the cause of the problem rather than treating the symptoms. This is a holistic approach to farming. The goal, of course, is vigorous, healthy crops that are endowed with inherent powers to resist pests. (9) Any authentic farm or garden land would be a genetically modified organism free zone.

The definition of authentic farming is local, seller grown, fresh, organic food which supports the health of the ecosystem, our bodies and the local economy.

Nature farming

The basis of Nature Farming is an appreciation for the power of “living soil”, which is the key factor that makes the system sustainable and resilient. Living soil is created through the interaction of plants and the life of the soil, especially the microorganisms, earthworms, mites and countless other creatures. In the forests and prairies, living soil is created by the accumulation of plant debris from season to season. Plants provide the food that serves as the primary production of these ecosystems, thereby supporting the extended food chains that develop there. Next to the plants, the microorganisms and other soil life are the most critical to the stability and productivity of the system. Microorganisms recycle the plant material and release nutrients to further promote plant growth. Microorganisms form symbiotic relationships with plant root systems and help provide nutrients, such as phosphorus, to plants in exchange for exudates from the plant root. Animals, from earthworms and mites, on up, dwell and feed upon the soil-plant complex. This is the natural scheme of things, and humans evolved from this ecological base.

"Ода" за конопа

2010-01-15T23:28:00.003+02:00

За ползите от конопа (Cannabis sativa L.)
откъс от книгата Суперхраните на Дейвид Улф

"Водещите изследователи и лекари считат конопа за една от най-ценните храни на планетата. Издръжливостта и хранителната сила на конопените семена биха могли да се справят в значителна степен със световните нужди от протеин и с проблемите с недохранването и гладуването.

Тъй като се увеличава излагането ни на изкуствени химикали, пестициди и радиоактивни вещества, все повече хора се стараят да се хранят с ниски нива в хранителната верига (за разлика от тези, които се хранят с животински продукти като месо, едри океански риби, ракообразни и млечни продукти - храни на по-високо ниво в хранителната верига, където се натрупват токсини) - това значи хранене с все повече растения.

Страничните ефекти от яденето на животински продукти (като висок холестерол, наситени мазнини и пълнеене), заедно с все по-лошото качество и вкус, както и употребата на изкуствени химикали (пестициди, инжектирани на животните хормони, ваксиниране на животните и т.н.) се превръщат във все по-голям проблем, който принуждава милиони хора да търсят по-хуманни и устойчиви алтернативи от вегетариански, вегански и суровоядски източници на протеини и мазнини. Един от най-добрите източници на растителни протеини и мазнини е конопеното семе.

По отношение на средната си хранителна стойност, лющеният коноп е 35% протеин, 47% мазнини и 12% въглехидрати.
Семената на конопа съдържат всички незаменими аминокиселини и мастни киселини, необходими за поддържането на човешкото здраве. Нито едно друго растение не съдържа тези незаменими аминокиселини в толкова лесно смилаема форма или съдържа незаменимите (есенциални) мастни киселини в такова перфектно съотношение, което да отговаря на хранителните нужди на човека.

Суровите конопени семена са един от най-богатите източници на пълен протеин в природата, тъй като съдържат 33-37% чист, усвоим протеин, заедно с непокътнатата жизнена енергия и ензими. Само водораслите от типа на спирулина , синьо-зелените водорасли AFA и морския фитопланктон превъзхождат конопа по съдържание на протеини.
Приблизително 47% от всяко конопено семе се състои от "добри мазнини", с идеален баланс между мастните киселини омега-3 (алфа-линолеинова киселина) и омега-6 (линолеинова киселина и гама-линолеинова киселина).

Въглехидратното съдържание на лющения коноп е 11.5%, а съдържанието на захари - 2%. 6% от въглехидратите в лющения коноп са във вид на фибри. Конопеното брашно има най-високо съдържание на фибри от всички семена. Освен че съдържат основните хранителни групи за човека, конопените семена имат високо съдържание на витамин Е (3 пъти по-високо от това в лененото семе) във вид на алфа-, бета-, гама- и делта-токоферол и алфа-токотриеноли.

Конопените семена са също изключителен източник на моно-ненаситени мастни киселини омега-9, които се считат за здравословен източник на енергия и качествено козметично масло.

Конопените семена са добър източник на изграждащия мозъка и поддържащия черния дроб лецитин. Лецитинът като вещество е липид (мазнина), съставен основно от холин и инозитол. Има го във всички живи клетки като главен компонент на клетъчната мембрана. Терминът "лецитин" идва от гръцката дума lekithos, яйце, тъй като лецитинът първо е открит в яйцата.

Конопените семена са едни от малкото, които съдържат хлорофил. Във всяко едно конопено семе има невръстни зелени листа, които по-късно се отварят и растат, докато семето покълва.

Обикновено конопът съдържа от 0.05 до 1% ТНС (delta-9-tetrahydrocannabinol - психоактивното вещество в марихуаната) в цветовете си. Конопът, който се отглежда за индустриални цели, е със засилено съдържание на фибри, семена и/или масла, докато разновидностите като марихуана се опитват да засилят съдържанието на ТНС. ТНС, който се намира в различни концентрации в биологичния род на конопа, е полезен като лекарство за хора с хронични болки и прилошаване, като болните от рак.

Протеини
Аминокиселините са химични единици "строителен материал", които изграждат протеините. Протеинът е на второ място след водата като процент от телесното ни тегло. Протеинът изгражда мускулите, сухожилията, лигаментите, органите, жлезите, ноктите, космите, телесните течности и почти всички аспекти на микроскопичните клетъчни механизми. Протеинът е важен и за растежа на костите.
Протеините сами по себе си действат като невротрансмитери или изграждащи елементи на невротрансмитерите и така позволяват на нашите клетки да получават и предават сигнали.

Протеинът е важен не само за изграждането на мускулите и физическата сила, а и за издръжливостта, балансирането на кръвната захар и химията на мозъка, неврологичното здраве, бързото оздравяване, изграждането на здрави кости, детоксикацията и почти всеки друг аспект на здравето.

Затруднението на хората идва от това, че "високопротеиновите" животински храни се намират все по-трудно. Високопротеиновият "дивеч" е все по-рядък, а промишлено отглежданото телешко, пиле и риба са бедни на протеини и по-богати на мазнини и токсини. Промишленото животновъдство е дисфункционално - екологически, емоционално и психологически - и това въздействие кара всички ни да осъзнаем, че трябва да се махнем от токсичните източници на протеин.

Конопеното семе, за разлика от често срещания животински протеин, е чист, суров източник на пълен протеин. Няма нужда да се готви, за да се убият бактериите, така че всичките му важни съставки се запазват неразрушени от температурата.
Протеинът в конопеното семе е и по-лесно усвоим от животинския протеин, защото се смесва лесно с вода, напитки, смутита, шейкове и дресинги за салати, без да се пресича или нагорещява. Конопеното семе е добро за храносмилателната система.
От протеиновата част на цялото конопено семе 65% е глобуларен едестин - най-високата концентрация, открита в растителното царство. Едестин идва от гр. edestos, което означава "ядивен". Много учени и изследователи считат едестина за най-добрата за ядене и най-лесно усвоимата форма на протеин в хранителната верига.
Другите 35% от протеина в конопеното семе са албумин, също считан за една от по-лесно усвоимите форми на протеин.

Едестинът и албуминът са "меки" широко спектърни протеини и са хипоалергенни (с ниска степен на реакция, образуваща алергия у хората). Много хора са алергични към популярни високопротеинови храни като суроватка и соя."

В България се продава коноп във вид на нелющени семена (на пазарите, по щандовете за птичи храни!), брашно и олио в диетичните магазини и щандове, етерично масло в zoya.bg. Най-добре е, както вече стана ясно, да се консумира в суров вид. Но тъй като олиото е нерафинирано, трябва да се има предвид, че е малотрайно и трябва да се съхранява на хладно. Млякото също е с малка трайност - каквото си приготвите, го изпийте веднага или го дръжте в хладилник (но и там няма да издържи много).

Можем много лесно да си направим вкусна напитка, подобна на мляко, като накиснем нелющени семена за 7-8 часа - аз ги кисна от вечерта, за да имам за закуска - после ги пасираме и прецедим. Най-често си добавям малко сусам, бадеми или орехи, тъй като чисто конопеното мляко има по-специфичен вкус. Семената се пасират с вода в съотношение 1:3 (или 1:2, ако искате да е по-гъсто), като е добре водата да е леко затоплена, за да успее да извлече повече полезнотии. Добавям и малко хималайска сол, за да изпъкне вкусът, както и накиснат белен слънчоглед или студено пресовано сусамово олио. Всичкото това го блендирам, а после добавям каквото ми се прииска: спирулина или AFA с още малко сол, ако ми се пие солено; какао (сурово, разбира се), мака, пчелен прашец, мляно ленено семе, стевия за подслаждане, канела, ванилия...

Много варианти, които зависят единствено от вас.

Мляко може да се опита и в Dream House, ако сте в София, а много продукти с коноп има в интернет.

Статия за протеините/ Article about protein

2010-01-13T15:24:00.002+02:00

"Има достатъчно протеини във веганските храни"
откъс от „Духовно хранене”, автор д-р Гейбриъл Казънс

(English text below) превод Dan4

Най-големият страх, създаван от месоядците и станалите отскоро вегетарианци е, че не получават достатъчно протеин. Проблемът в действителност е точно обратният – ние получаваме твърде много протеин. Според Института за изследване на храненето „Макс Планк” в Германия, считан от Паво Айрола за най-уважаваната и благонадеждна изследователска организация на храненето в света, има много растителни източници на протеин, които превъзхождат или са еднакви със животинските протеини. Институтът „Макс Планк” е открил пълни вегетариански протеини (такива, които съдържат всички осем незаменими аминокиселини) в бадемите, сусама, тиквеното семе, слънчогледовото семе, соята, елдата, всички зелени листни растения и в повечето плодове. Плодовете подсигуряват приблизително същия процент пълен протеин като кърмата. Айрола твърди, че е „практически невъзможно да имаш недостиг на протеин, при условие че приемаш достатъчно натурални, нерафинирани храни”.

25-30 грама протеин са повече от достатъчни за задоволяването на нуждите ни. Ако този протеин се приема във вида си на жива храна, даже и по-малко ни е нужен. В много случаи, тъй като организмът се променя след медитация, постене, по-леко хранене и увеличено приемане на живи храни, клетъчните ни мембрани стават по-чисти, по-пропускливи и по-тънки, тогава и протеинът, който приемаме, навлиза по-лесно в клетките. Колкото повече намаляват пречките, толкова повече изяден от нас протеин успява да си пробие път през клетъчните мембрани в клетките, в крайна сметка нуждите ни от протеин падат естествено. Навярно с течение на времето може да открием, че не повече от 1.4-процентовия протеин на кърмата е всичко, от което се нуждаем. Долната граница не е ясно установена на материално ниво за някой, който изживява духовна метаморфоза.

Протеинът и духовната еволюция

Може да се каже, че излишният протеин, без значение дали от животински или растителни източници, забавя потока на фината енергия в организма и намалява нашите способности на супер проводници. Той действа като утайка за телесната ни енергия като цяло и особено на енергията Кундалини. Всъщност, когато енергията Кундалини стане твърде интензивна у някои хора, авторът често им препоръчва да ядат много вегетариански протеин, а много рядко даже и месо, за да я забавят. Тази мека промяна в диетата действа добре на хората и е един от начините за регулиране на потока на енергията Кундалини. Авторът за първи път забеляза този общ „утаечен ефект” след като промени диетата си на вегетарианска през 1972г. След като клетъчните му мембрани се изчистиха от натрупания токсичен протеин, той започна да усеща кога яде твърде много ядки и семена за да компенсира предполагаемо ниския протеин на вегетарианската диета. Когато свръх-компенсираше, той винаги се чувстваше натровен, окиселинен, муден и много по-трудно се концентрираше при медитация. Чрез експериментиране със себе си, авторът откри правилното количество протеин, който да приема, за да се чувства чист, енергичен и с ясен ум. По време на тези години, докато клетъчните му мембрани се прочистваха, той бавно намали количеството протеин, на базата на тази система на обратна връзка. Въпросът е в това, че няма правила. Възможно е да определим чрез самонаблюдения, докато духовните ни практики и телата ни се променят, какви са индивидуалните ни нужди от протеини. Не ни е цел или идеал малкото количество протеин. Целта на подходящата, умерена, ниско-протеинова диета е да ядем това, което ни позволява да увеличим максимално потока на енергията в тялото, активността на Кундалини и изживяването на нашето Общуване с Божественото.
Източници на растителен протеин/аминокиселини с отлично качество: конопени семена, спирулина, хлорела, мака, лициум (годжи бери), водорасли и морски фитопланктон, кълнове, зелени растения, ядки и семена и „мляко” от тях.

"There is Enough Protein in Vegan Foods"
Excerpt from Spiritual Nutrition by Gabriel Cousens M.D.

The biggest fear generated by pro-meat eaters and new vegetarians is about not getting enough protein. The real problem is just the opposite: we take in too much protein. According to the Max Planck Institute for Nutritional Research in Germany, considered by Paavo Airola to be the most respected and reliable nutritional research organization in the world, there are many vegetable sources of protein which are superior or equal to animal proteins. The Max Planck Institute found complete vegetarian proteins, those which contain all eight essential amino acids, to be available from almonds, sesame, pumpkin, and sunflower seeds, soybeans, buckwheat, all leafy greens, and most fruits. Fruits supply approximately the same percentage of complete protein as mother's milk. Airola feels "it is virtually impossible not to get enough protein, provided you have enough to eat of natural, unrefined foods."

Twenty-five to thirty grams of protein are more than sufficient for our protein intake. If the protein is taken in its live-food form, even less is needed. In many cases, as our system changes with meditation, fasting, eating lighter, and increasing live-food intake, our basement membranes become clear, more porous, and thinner, so the protein we take in moves into the cells more readily. With reduced blockage, more of the protein we eat pushes itself through the basement membrane into the cells, so our protein needs spontaneously drop. Perhaps over time we might find that no more than the 1.4 percent protein in mother's milk is all we need. The lower limits are not clearly established on the materialistic plane for one who is undergoing a spiritual metamorphosis.

Protein and Spiritual Evolution

What can be said is that excess protein, whether from animal or vegetable sources, slows the flow of the subtle energy in the system and decreases our capacities as superconductors. It acts as a sludge to our body energy in general and specifically to the Kundalini energy. In fact, when the Kundalini energy becomes too intense for some individuals, the author often recommends eating lots of vegetarian protein, and rarely even meat, to slow it down. This mild dietary change has worked well for people, and is one way to regulate the flow of the Kundalini energy. The author first noticed this general sludge effect after he changed his diet to vegetarian in 1972. As the author’s basement membranes cleared out of the toxic protein storage load, he began to sense when he was eating too many nuts and seeds to compensate for the supposedly low protein of a vegetarian diet. When overcompensating, he would feel toxic, acidic, sluggish, and it was harder to focus in meditation. Through self-experimentation, the author found the correct amount of protein intake to feel clear and energized. Over the years, as his basement membranes have cleared, he has slowly decreased his protein intake based on this feedback system. The point is that there are no rules. Through self-observation, as our spiritual practices and bodies change, it is possible to determine what our individual protein needs are. A low-protein intake is not the goal or even an idealization. To eat what helps us maximize the flow of energy in the body, the activity of Kundalini, and the experience of our God Communion is the purpose of an appropriate, moderate, low-protein diet.
Great Quality Sources of Plant Based Protein/ Amino Acids: Hemp Seeds, Spirulina, Chlorella, Maca, Goji Berries, Algaes and Marine Phyto Plankton, Sprouts, Greens, Nuts & Seeds & Mylks of.

За Новата година; За природата и хармонията; За човешкия дух

2010-01-01T11:44:00.014+02:00

English version below

Аз, нали съм си оптимист, винаги чакам Новата година с добри чувства и с увереност, че нещата ще стават само по-хубави. Или да го кажа с думите на друг човек: "Детството ми бе златно, но не защото зрелостта ми е скапана, а старостта - непоносима. Детството ми бе златно, защото зрялата ми възраст бе платинена, а старостта ми ще е диамантена!" (Ошо)

Та и аз така - всичко, което се случва с мен и около мен, е съкровище, ценен урок за ковчежето на бъдните дни. А колко много научих, откакто започнах да живея в по-близък контакт с природата! Това не зная колко години ще ми трябват да го осмислям, преди да мога да го запиша.

Първо е времето. То се превръща в различно понятие.Тъй нареченото "машинно време" (т.е. това по часовника и календара) вече няма много смисъл. Будиш се естествено с изгрева - без значение дали е в 6 или 8:30 часа. Ако вали дъжд, си стоиш вкъщи и може да не работиш цял ден - без значение дали е вторник или събота. Понеже поддържам контакти с приятелите си по интернет (ако не идват да ме видят), ги слушам как се радват, че идва уикендът или им е гадно, че отново е понеделник... Тези неща са ми толкова далечни, че не искам и да си спомням как съм живяла така! Аз мразя да закъснявам за работа; ако мога, от предния ден ще подготвя и свърша всичко. Е, това какъв стрес трупа! А понеже тези ситуации са на много места в града, трудно ще ти се размине.

В София тренирах тай дзи (или тай чи, както е по-известно). Е хубаво, сутрин се заредиш със спокойствие и хармония, но до обяд вече са разпределени да компенсират придвижването до работата, началото на работния ден и т.н. А после? Откъде идва останалата енергия, която да ни 'закрепи' до края на деня, та вечерта да се домъкнем до вкъщи или някое друго зареждащо местенце? Черпим от собствените си запаси.

Стресът има много лица. Всичко, което тормози и изтощава организма, може да се нарече стрес. Затова той е една от главните причини за куп заболявания. Освен напрегнати и изнервени ситуации, стрес може да предизвика и лошата храна (в смисъл на некачествена, с ниска хранителна стойност), и лошата (хлорирана) вода, и лошият въздух. Спомням си първия път като отидох до София след триседмичен престой в планинския въздух - на околовръстното усетих как дробовете ми казаха 'Щрак!' и се затвориха поне наполовина. Спомням си и как си помислих: "Аз трябва да остана тук два-три дена. Как ще дишам?!" Е, свиква се... За сметка на тялото.

Случвало ми се е да сляза до града за един ден (или няколко часа) и понякога се връщам с главоболие. Щастлива съм, че открих кое ме лекува: градината. Отивам при някоя леха, започвам да се грижа за насаденото там - скубя тревички, правя купчинки около стръковете, връзвам клончета - и полека-лека усещам как през пръстите ми умората се оттича в земята. И не само умора: лошо настроение, притеснения, изнервеност. Някои хора наричат работата в градина "медитация в движение" и това е разбираемо - в градината ти присъстваш в настоящето, интересува те какво трябва да се свърши тук и сега, концентрираш се върху всяко растение поотделно да видиш от какво има нужда. А часовете летят неусетно и грижите, като никой не им обръща внимание, стоят, повъртят се, пък се почувстват глупаво и тихомълком се изнизват нанякъде, като тихичко притварят вратата след себе си!

Като добавим и хубавата каменна къща, измазана с глина, пясък и слама - и отвън, и отвътре - мисля, че тук при нас се оформя полека един чудесен ритрийт център, където хората да могат да ни посетят и да поживеят, да усетят духа на Великата Майка, която се грижи еднакво и непреклонно за всички свои деца - Земята.

И преди да се оттегля на терасата на слънце, с книга и чаша чай, с изглед към морето от облаци в ниското, където уви, приятели, още ви тегли да стоите; преди това ще споделя и думите на един австрийски философ, архитект и художник.

Относно неравния под
Равният под е изобретение на архитектите. Той подхожда на машините, не на човешките същества.
Дадени са ни не само очи да виждаме, уши да чуваме и носове да помирисваме. Имаме също чувството за допир в дланите и стъпалата си.
Ако човек е принуден да ходи по равни подове - така както са проектирани неразумно в дизайнерски офиси; отчужден от дълговечната връзка и контакт на човека със земята - една решителна част от човека повяхва и умира. Това има катастрофални последствия за душата, равновесието, добруването и здравето на човека. Умира способността на човека да съпреживява и той бива осакатен, умствено и органически.
Неравният и оживен под означава възвръщане на човешкото достойнство, което е осквернено в нашата неестествена и враждебна градска мрежова система.
Неравният под става симфония, мелодия за ходилата и връща обратно естествени вибрации на ходещия по него човек.
Архитектурата трябва да извисява, а не да подчинява човека. Добре е да вървим по неравни подове и така да възвърнем човешкото си равновесие.
Фр. Хундертвасер, април 1991г.

За много години, пълни със светлина и любов!

About New Years; About Nature and Harmony; About Human Spirit

I, as a sworn optimist, always wait for the next New Year with good feelings and a confidence that things will only be better. Or to say it in someone else's words: "My childhood was golden but not because my adulthood is crappy and my old age - unbearable. My childhood was golden, because my adulthood is platinum and my old age will be diamond!" (Osho)

So I feel - everything that happens to me and around me is a piece of treasure, a valuable lesson for the casket of jewels I store for the days to come. And I have learned so much since I started living closer to nature! I don't grasp it yet, how many years will I need to process all that before I am able to put it down.

First is Time. It becomes a different concept. The so-called 'machine time' (i.e. that of the clock and the calendar) has little meaning here. You wake up naturally with the sunrise, no matter whether it's 6 or 8:30h. If it rains, you stay indoors and even may not work all day, no matter whether it's Tuesday or Saturday. As I stay in touch with my friends via the internet (unless they come and see me), I listen to them being happy that the weekend is coming or fretting that it's Monday again. This stuff is so distant from me now that I don't want to even remember how I could live like that! I hate being late for work and if I could, I would do my tasks the previous day. Well, this can produce loads of stress! And as these situations are common in the city, it's very likely they won't pass you.

I used to go to tai chi practices in Sofia. It felt good in the morning, you charge yourself with peace and harmony, but by noon you have already distributed them to make up for the travel to work, the beginning of the working day, and so on. And then? Where do we take the energy from to steady ourselves for the rest of the day so that we are able to drag ourselves home or to some other charging nook? We draw from our own reserves...

Stress has many faces. Everything which harasses and depletes our organism can be named 'stress'. Thus it is one of the main reasons for a number of diseases. Besides strained and irritation generating situations, one can become stressed by bad food (meaning food of poor quality and low nutritional value), bad (chlorinated) water, and bad air. I remember the first time I went to Sofia after a three-week stay in the mountain air - at the Sofia ring-road I felt my lungs kind of click and close at least by half. I remember thinking: "I'll have to stay a couple of days here. How am I going to breathe?!" Well, you get used to it... At the body's expense.

It has happened that I go down into town for a day (or even a few hours) and sometimes I return with a headache. I am happy that I have found what cures me: the garden. I go to a bed, and start to attend to the plants there - pluck a grass, make mounds around the stalks, tie up branches - and little by little I feel the weariness drain away from my fingers into the ground. And not just weariness - bad mood, worries, irritability. Some people describe working in the garden as 'meditation in action' and it is understandable - in the garden you are at the present moment, you care only about what has to be done here and now, you concentrate on every separate plant to see what it needs. The hours fly by unnoticed and the worries, left unheeded, linger about for a while, feel stupid and steal away on the sly after closing silently the door behind them!

When we add the good stone house, plastered with clay, sand and straw - on the inside and on the outside - I think we have a wonderful retreat center taking shape, a place where people can visit us or live here for a while and feel the spirit of the Great Mother who looks after all her children equally and inflexibly - the Earth.

And before I retreat to the terrace in the sunshine, with a book and a cup of tea, with a view to the sea of clouds in the low areas where alas! friends, you are still drawn to be; before that I will share the words of an Austrian philosopher, architect and artist.

About the uneven floor
The flat floor is an invention of the architects. It fits engines - not human beings.
We do not only have eyes to see and ears to hear and noses to smell. We also have a sense for the touch of our hands and our feet.
If man is forced to walk on flat floors as they were planned thoughtlessly in designers' offices; estranged from man's age old relationship and contact to earth - a decisive part of man withers and dies. This has catastrophic consequences for the soul, the equilibrium, the well-being and the health of man. Man's ability to experience ceases and he becomes disabled, mentally and organically.
An uneven and animated floor means to recover the dignity of man which has been violated in our unnatural and hostile urban grid system.
The uneven floor becomes a symphony, a melody for the feet and brings back natural vibrations to man.
Architecture should elevate and not subdue man. It is good to walk on uneven floors and regain our human balance.
Fr. Hundertwasser, April 1991

Many happy returns, dear friends, of days full of sunshine and love!

10-те най-добри храни за женското здраве

2009-12-22T14:59:00.007+02:00

от д-р Ариел Поликано
превод Dan4

English text here

В ролята си на водещ лекар-натуропат със специално внимание към женското здраве, д-р Поликано има над 15 години опит в употребата на сурови и „суперхрани” за лечението на множество заболявания. При работата си с пациенти, страдащи от физическо изтощение до рак на гърдата, тя е изработила окончателен списък с храни, на които е добре да наблегнем в диетата си за по-добро хормонално здраве, жизнена кожа и здрави кости и сърце. Този списък е информативен освен за съдържанието на полезни вещества в 10 вида храни, също и за действието на тези вещества.

1) Суров шоколад (какао)
• Подобрява настроението, като увеличава количеството серотонин и други положителни химикали в мозъка.
• Съдържа магнезий, който е полезен за доброто състояние на сърцето, помага при безсъние, подобрява плътността на костите и хормоналния баланс.
• Високо съдържание на витамин C и електролити.
• Високо съдържание на антиоксиданти – по-бавно стареене на клетките и предпазване от заболявания.

2) Мака (Lepidium meyenii – растение от Андите, чиито смлени корени се ползват като храна)
• Невероятно средство за регулиране на хормоните буквално от глава до пети -- започва да действа от хипофизата.
• Подпомага работата на надбъбречните жлези за балансирана и постоянна енергия на тялото (бел. прев. – в мака се съдържат от така наречените адаптогени – т.е. вещества, които се складират в тялото и то ги ползва, когато има нужда от тях).
• Подпомага работата на щитовидната жлеза с цел добър метаболизъм.
• Подпомага половата и възпроизводителна дейност на организма – балансира хормоните и намалява горещите вълни по време на менопауза.
• Подпомага либидото.
• Богата на витамини B.

3) Ленено семе
• Съдържа отлични суровини за създаването на здравословни възпроизводителни хормони.
• Противовъзпалително действие.
• Полезни за здравото дебело черво.
• Съдържа лигнани (вид фитоестрогени – химически съединения, подобни на естрогена), които подобряват хормоналния баланс.
• Храна, много богата на ‘електрони’—дава ви енергия и оптимално клетъчно здраве.
• Възможни противоракови свойства според изследванията на д-р Йоанна Будвиг (Johanna Budwig).

4) Кълнове
• Изключително богати на хранителни вещества.
• Богати на протеини.
• Добър източник на микроминерали.
• Кълновете от броколи имат противоракови свойства.
• Имат алкализиращо действие – подобряват метаболизма.
• Задоволяват успешно хранителните нужди – намаляват апетита.

5) Комбуча (или чаена гъба)
• Подпомага по изключителен начин доброто храносмилане.
• Увеличава съдържанието на полезни бактерии в червата, които помагат при производството на серотонин от организма – хормона на доброто настроение.
• Богата на ензими – помага за енергизирането на цялото тяло, всички органи, хормони и невротрансмитери.
• Богата на витамин B-комплекс.
• Има алкализиращо действие – подобрява метаболизма.
• Използвана е от някои жени като част от плана им за третиране на рак на гърдата.

6) Лициум (годжи – плодовете на азиатско растение)
• Много богати на антиоксиданти.
• Голямо съдържание на витамин C.
• Пълен протеинов комплекс – съдържа всички незаменими аминокиселини.
• Съдържат фактори за човешкия хормон на растежа.
• Богати на полизахариди – захари, необходими за здравата имунна система.

7) Кокосов орех (ядка и кокосово масло)
• Антибактериално действие.
• Противо-гъбично действие.
• Антивирусно действие.
• Здравословен източник на наситени мазнини.
• Голямо съдържание на електролити.
• Алкализиращо действие – подобрява метаболизма.
• Засилва енергията на организма.

8) Морски фитопланктон
• Богат на хлорофил.
• Алкализиращо действие – подобрява метаболизма.
• Пречистващо действие.
• Растителен източник на ЕПК/EPA (ейкозапентанова мастна киселина) и ДХК/DHA (докозахексанова мастна киселина) – есенциални (незаменими) мастни киселини от типа омега-3, подходящи за вегани.
• Разнообразно съдържание на каротеноиди, което значи силно антиоксидантно действие.
• Съдържа на практика всички микроминерали.
• Страхотно средство за балансиране на кръвната захар.
• Добро средство при отслабване – задоволява хранителните нужди, намалява чувството на глад.
• Подобрява енергийното състояние на тялото.

9) Конопени семена
• Пълноценен протеин.
• Съдържа омега-3 и омега-6 в здравословно съотношение.
• Противовъзпалително действие.
• Суровина за изграждане на здрави хормони!
• Съдържат хлорофил, идеален за подхранването и прочистването на организма.

10) Морски водорасли
• За здрава щитовидна жлеза.
• Здрави гърди.
• Помагат при отслабване.
• Предпазват от рак.
• Високо съдържание на минерали, което помага за балансирането на кръвната захар, концентрацията и творческия процес.
________________________________________
Д-р Ариел Поликано е водещ лекар-натуропат, която специализира в здравето на жените. Създава и работи в системата на здравословните турнета Women Go Raw. Има повече от 15 години опит в употребата на сурови храни и ‘суперхрани’при лечението на заболявания, които се простират от физическо изтощение и менопауза до сърдечно-съдови заболявания и рак на гърдата.
За контакт с д-р Поликано:
имейл: ariel@womengoraw.com

кратка бележка от мен/a short note:
Скъпи приятели, наскоро загубих близък и този месец, който прекарах в наблюдение как един привидно "напълно здрав човек" се срива и умира, затвърди у мен увереността, че храната е най-доброто лекарство или най-голямата отрова, които сами даваме на тялото си. Всичко това само засилва моята решителност да търся и да споделям всичко, свързано със здравословния начин на живот и дълголетието. С поздрави и пожелание за хубави празници и много-много здраве!
Dear friends, I lost recently a close relative and this time I spent watching a seemingly 'completely healthy person' fall apart and die, strengthened my confidence that food is the best medicine or worst poison we take ourselves. All this just increases my determination to seek and share anything I find connected with healthy lifestyle and longevity. Wishing you a Merry Christmas and loads of health!

Антиоксиданти/Antioxidants

2009-09-25T14:40:00.014+03:00

English text here

За антиоксидантите

автор Дейвид Улф

(David Wolfe)

превод Dan4

В природата откриваме антиоксиданти в съединения, които са особено богати на водород и свободни електрони. Тези богати на водород и електрони съединения често са видими за окото като оцветяващи пигменти в растенията.

Богато пигментираните растения се оказват най-лесният начин за проследяване и намиране на местата, където истинските антиоксидантни стойности може да бъдат открити. "Суперхраните" - като започнем от какао, минем през асаи1, лициум2, спирулина, синьо-зелени водорасли и стигнем до морския фитопланктон - всички те са изключително богати на антиоксиданти.

Антиоксидантите биват водо- или мастноразтворими. Всички сурови чисти мазнини и масла са антиоксиданти, тъй като съдържат свободни електрони. Това означава, че не само богато оцветените храни са наситени с антиоксиданти, а също и всички сурови маслини, авокадо, ядки и семена.

За антиоксидантите се знае, че спират "скитащите" свободни радикали. Свободните радикали се държат като агресивни пияници, защото създават проблем във всяка клетка, до която се докоснат. Свободните радикали са агресивни кислородни молекули, които окисляват и увреждат тъканите. Уврежданията, причинени от свободните радикали, се свързват с множество симптоми - от бръчки на кожата чак до рак.

Според теорията за свободните радикали, колкото повече антиоксиданти консумира човек, по-добре - поради способността на антиоксидантите да потискат и деактивират свободните радикали.

Антиоксидантите не само са способни да усмиряват свободните радикали, някои са полезни и като лечебно средство. За ксантоновите3 антиоксиданти в кората на мангостиновия4 плод се знае, че се борят с организмите, които причиняват ревматизъм и артрит, по-добре от което и да е друго познато растително вещество. Синьо-пигментираните антиоксиданти в синьо-зелените водорасли помагат за засилването на естественото производство на стволови клетки. По тази причина тези два вида антиоксиданти са комбинирани в динамична антиоксидантна формула, която създадохме - Blue Mangosteen.

Витамините А, С и Е са считани за антиоксиданти. Витамин А е метаболит на бета-каротен (червен пигмент, често срещан в растенията - лициум, моркови и т.н.). Витамин С е много известен антиоксидант с огромен обем изследвания върху него. Ние вярваме, че най-добри са естествените източници на витамин С (като каму-каму5) вместо просто аскорбинова киселина. В последните години бе направена сериозна проверка на знанията за витамин Е, тъй като антиоксидантната му полза се изменя според качеството и типа (токотриеноли или токофероли). Токотриенолите са по-мощен антиоксидантен витамин Е от токоферолите.

Някои атомни минерали като цинк и селен се считат за антиоксиданти, но те не могат да действат самостоятелно като такива. За да са ефективни, тези антиоксиданти-минерали трябва да работят заедно с антиоксидантни ензими.

Единственият известен атом, който действа независимо като антиоксидант, е водородът. Водородът неутрализира свободните радикали незабавно (и изцяло) без остатъчни вторични продукти, освен вода. Вероятно най-силната антиоксидантна добавка в света е MegaHydrate на д-р Фланаган - водородна добавка, с показатели ORAC приблизително десет пъти по-високи от която и да е позната храна.

Показателите ORAC

(Oxygen Radical Absorbing Capacity - способност за абсорбиране на кислородни радикали)

ORAC е научен стандарт, който определя кои храни или вещества имат значителни антиоксидантни стойности. Колкото е по-голям показателят ORAC, толкова по-силно е антиоксидантното действие на даденото вещество. ORAC нараства, когато веществата биват сведени до прахообразно състояние, защото повърхността им се увеличава и антиоксидантите са по-достъпни. Рудолф Щайнер е вярвал, както и великите ведически билкари, че може да се увеличи полезността на една билка или храна с правилното ѝ сушене и разпрашаване. Без съмнение, те са разбирали интуитивно, че като се изсушава правилно и разпрашава едно вещество, му се увеличава антиоксидантната стойност и то става още по-ефикасно.

Ако разгледаме ORAC на определени храни, може да забележим основните богати на антиоксиданти храни. От всички по-важни храни на планетата, какаото (суровият шоколад) съдържа най-много антиоксиданти. Какаото (суровият шоколад) е най-богатата на антиоксиданти храна в света.

сравнителна таблица на ORAC за пресни плодове

През 2007г. аз и мой колега предприехме пътуване до изследователски център Hort в Нова Зеландия. Hort е най-добрият изследователски център за антиоксиданти в света. Там учените ни обясниха, че не само показателите ORAC са важни - още по-ценно е колко добре се абсорбират в кръвта присъстващите в храните антиоксиданти. Изследванията им показват, че консумацията на какао, комбинирано с плодове от типа на боровинките, може да утрои усвояването на антиоксидантите (които се намират и в двата вида храни) в кръвта.

Кръвни тестове за антиоксиданти

Суровоядците и хората, консумиращи суперхрани, неизменно имат по-добри резултати от останалата част от населението при кръвни тестове за антиоксиданти. Това подкрепя идеите, описани най-общо в тази статия, че богато пигментираните храни като суровите плодове, зеленчуци и суперхрани (лициум, парченца какаови зърна, асаи, каму-каму, спирулина, синьо-зелени водорасли, морски фитопланктон и др.), както и суровите мазнини и масла (ядки, семена, зехтин, ленено олио, конопено олио и т.н.) са мощни антиоксиданти.

А според данните, предоставени от изследователски център Hort, суперхраните като какао и лициум, или какао и асаи, или какао и каму-каму, при комбинирането им в смутита или сушени бисквити и сухари създават синергичен ефект и така увеличават оползотворяването на антиоксидантите. Това е още едно доказателство, че практиката да се комбинират уникални суперхрани в смутита и сухари все повече се потвърждава от науката.

1 асаи - вид палма и плодовете ѝ - Euterpe oleracea

2 лициум - известен още като годжи (goji berry) - Lycium barbarum

3 ксантон - органично вещество, което придава жълт цвят

4 мангостин - или още мангостен - Garcinia mangostana

5 каму-каму - тропическо дърво с подобни на боровинки плодове - Myrciaria dubia

Хляб / Bread

2009-07-04T19:25:00.013+03:00

English version below

Да си направиш хляб. Какво по-естествено от това за едната ми баба? Беше голяма майсторка, като опечеше един бухнал бял хляб...Ароматът му изпълваше цялата къща, а аз едва го чаках да поизстине малко (колкото да може да го пипнеш) и веднага го започвах с парче домашно сирене. И каква нездравословна комбинация се оказва това!

Дали се дължеше на ниската ни физическа култура; дали, че никой явно не правеше връзка между начина ни на хранене и болестите и общото ни физическо състояние - не зная. Факт е, че откакто се помня, винаги боледувах "от гърло". Даже май не винаги ме водеха на лекар, а и да отидех, аз самата никога не можех да обясня точно каква ми е кашлицата и дали имам сополи. Нямах навика да наблюдавам какво става в собственото ми тяло.

Когато се заинтересувах от храните и техния ефект върху организма (освен изхранването му), започнах да забелязвам разни неща. Житните култури, благодарение на нишестето, което съдържат, и млечните продукти спомагат за образуването на слуз в организма. Всеки може да се досети до какво би довела диета от млечни продукти (обожавах кисело мляко и бяло сирене) и бял хляб. Мога само да кажа, че откакто спрях животинските продукти не боледувам от така наречените настинки, а ако случайно лепна отнякъде грипен вирус, го преборвам за 24 часа. Така че за мен тази диета е идеалната.

Животът на село пък ми даде много свободно време - вместо да пътувам до някоя месторабота или да чакам на някоя опашка, аз експериментирам с храни. По идеи от книги и интернет, адаптирани по моя вкус и подръчни материали, стават страхотни неща. Едно от тях е безглутеновият, сушен на слънце хляб от покълнала елда и ядки.

Започва се с предварително киснене и покълване на елдата. Семената трябва да се накиснат за около 15 минути, после се изплакват и се покълват (в непропускащ светлина съд се покриват с добре навлажнена кърпа). Най-добре е това да се направи вечерта, до другия ден на обяд при топло време са готови.

После се приготвят ядките - всякакви любими ядки се смилат на брашно, с кафемелачка или друг подходящ уред; като пропорцията е 2:1 в полза на ядките. Пак на брашно се смилат и разни сухи подправки - розмарин, чубрица, риган, мащерка и каквито още може да се намерят. Кълновете от елда се пасират и се прибавят към брашното от ядки.

В случай че е доста влажно, се добавят още ядки, докато стане гъсто тесто. Но даже и да е по-мокро, единственото "неудобство" е, че ще се суши по-дълго. Това също може да се реши като се разстели на по-тънък пласт. Така се получават блатове за пица или сухари и крекери. Другият вариант е да се направи на хлебчета. Може да се овалят в сусам или счукано ленено семе и след това се слагат на слънце. Сушат се поне няколко часа, като след първите 2-3 часа (като стане лека коричка отгоре) се обръщат. За да стане това по-лесно, блатът или сухарите ги подреждам върху алуминиево фолио, което се отлепва със значително по-малко усилия от другите материи.

Консумира се с каквото ви харесва :)

Ако пък ви останат кълнове от елда, може да ги овкусите (примерно с куркума и хималайска сол) и да ги изсушите. После може да се поръсват върху супа или в ядково мляко.

Making bread. There was nothing more natural than this to my grandmother - she was a master at it, spongy white loaves of bread. Its fragrance would fill up the house and I could barely wait for it to cool a bit so I could touch it and would start it with a piece of homemade feta cheese. And this turns out to be a most unhealthy combination!

Whether it was due to our low bodily culture; whether that no one made the connection between our nutritional habits and our illnesses and general physical condition - I do not know. It is a fact though that since I can remember I've always had "sore throat" in winters. My parents didn't even take me to the doctor every time, and if they did, I could never explain clearly what kind of cough I had or if I had snivels. I didn't have the habit to observe what was going on in my own body.

When I became interested in foods and their effect (besides the nutritional one) on our organisms, I began noticing things. Wheat cultures (because of the starch they contain) and dairy products contribute to the formation of mucus in our body. Everyone can form a pretty good idea what a diet of dairy products and white bread can do - and I loved bread, yoghurt and feta cheese (the "sacred" Bulgarian foods). I can only add that since I stopped eating animal products I do not suffer from the so-called colds, and if I accidentally contract a flu virus from someone, I overcome it for 24 hours. So this is the perfect diet for me.

Life in the country supplied me with lots of free time - instead of travelling to a work place or hanging in queue I experiment with food. I get ideas from books and the Internet, then I adapt them according to my taste and available products and the result is great. One of these things is the gluten-free sun-dried bread made from sprouted buckwheat, nuts and seeds.

First thing that must be done is to prepare the buckwheat sprouts. The grains are soaked for about 15 minutes, then drained, rinsed and set to sprout (covered with a damp cloth in a non-transparent bowl). The most convenient time to do this is in the evening, because in the warm weather they are ready by noon the next day.

Then the nuts and seeds are prepared - all your favourite nuts and seeds are ground into a meal (if there are any bigger bits left - it's OK) with a coffee grinder or any other grinding appliance you have handy. The ratio is 2:1 in favour of the nuts. Some dry spices are also ground (rosemary, savory, oregano, thyme or whatever else you can find or like). The buckwheat sprouts are processed in a blender - you may need to add some water but carefully (the more the water, the longer you will have to dry it). You can always add more nuts until you have sticky dough. To shorten drying time you can spread the dough in a thin layer (1/4 inch) - this way pizza crusts and crackers are made. Another way is to prepare small loaves. These can be rolled in sesame seeds or ground linseeds and then placed in a sunny spot. After a couple of hours (at least 2 or 3) - when a slight crust has formed - they should be turned bottomside up. If you've made crust or crackers, it is wiser to put them on a sheet of aluminium foil: it is easier to peel off than other materials.

Eat with what you like most! :)

If you have any buckwheat sprouts left you can season them (e.g. with Himalaya salt and turmeric) and dry them. They can be sprinkled on top of a soup or in a mylk (nut/seed drink).

Зелено! / Green!

2009-05-18T22:10:00.018+03:00

English version - below!

Отново е понеделник и чакам цял ден да завали дъжд. Затова решавам - ще е ден за домакинстване. И без това понеделник традиционно е считан за ден на Луната, та реших, че може да се отдели време за дома. Тъй като Луната е в Риби, т.е. воден знак, моментът е чудесен за пране и поливане. Според астрологията на Риби съответстват стъпалата от човешкото тяло - може да се погрижим и за тях: киснене в подсолена вода, масаж, компреси с урина - каквото ни хрумне. Аз лично си правя компресите последните няколко месеца, когато Луната е в Риби и забравих за напуканите пети и загрубялата кожа ( а преди работех по 10-12 часа на крак).

Но най-важното е, че в градинарството, което се ръководи по Луната, Риби е знак на листните растения, т.е. растенията, отглеждани заради листата им - спанак, салати, зелеви, лукове, билки и подправки като мента, босилек, магданоз, копър и т.н. Зелено!

Зеленото е живот. Не само заради кислорода ,който ни осигуряват растенията. Оказва се, че хлорофилът (зеленото вещество на растенията) е много близко по химичен състав до хемоглобина (червеното вещество на човешката кръв). Както знаем: ако ни изтече кръвта - край. А защо да ядем зелени зеленчуци и водорасли? Растителната енергия може да се пренесе директно от хлорофила към хемоглобина в еритроцитите в човешката кръв. Те пък прехвърлят тази енергия директно към клетките и оттам тя се предава на цялото тяло. Освен това повечето зелени съдържат много протеини. Сещате ли се Попай Моряка със спаначените му консерви? Не го видях да набива бутчета или салами и кренвирши! А представете си тази зелена енергия в суров вид - изтрещяваш! Най-доброто събуждане сутрин: зелен сок с изцеден половин лимон.

Освен за прословутия спанак може много да се говори за водораслите - спирулина и AFA (Aphanizomenon Flos Aquae). На много хора сигурно са им познати, затова само някои бързи факти: съдържат много протеини (AFA 50-68% на единица обем, спирулина 60-65%); освен това 1 грам AFA съдържа 40 микрограма витамин К (или 50% от дневната хранителна нужда) и витамин В-12 (ура, вегани!), спирулина също съдържа витамин В-12, желязо, витамини А, В-1, В-2, В-6, Е и К. Двете съдържат и много минерали , фитонутриенти и т.н. Много може да се говори за тези две вълшебни суперхрани. Затова ще се огранича с думите на д-р Гейбриъл Казънс: "AFA доставя огромни количества храна за ума и нервната система, а спирулината - предимно за физическото тяло. Те са чудесно съчетание от храни с висока жизнена сила и мощно оздравително и подмладяващо въздействие върху тялото, ума и духа на човека."

За който се интересува от подробности: най-добрите производители на AFA (http://www.e3live.com/) и на спирулина(http://www.healthforce.com/). За д-р Казънс може да се научи от неговия център Дървото на живота (http://www.treeoflife.nu/) или общността на интересуващите се от този начин на живот(gabrielcousens.wholelife.com ).

Разбира се, не всеки може да си позволи да си пазарува по много от тези продукти, но и малко е по-добре от нищо. Ако човек може да дава 50-60 (и повече) лева за GSM, интернет, кабелна, няма извинение да не дава същата сума и за здравето си.

Често ме питат какво ядем, освен водораслите и кълновете, особено преди да започне да ражда градината. Май малко хора се замислят, че човек може целогодишно да се храни от природата, освен ако не разчита основно на домати, разбира се. Примерно, сега има още спанак и зелени салати (ако сме се погрижили да ги насадим в подходящото време), както и моркови, останали от есента, но даже и без такива насаждения може да си приготвим вкусни салати. Във всяка градина растат врабчови чревца (или стелия, звездица - Stellaria media) - супер свежо зелено растение, глухарче, т.нар. сладка трева (Chenopodium album или fat-hen, white goosefoot в английските справочници) и овчарска торбичка (Capsella bursa-pastoris). Само на последната е добре да се ядат и цветовете, от останалите е добре да се берат листата, преди да се е развил цвят - най-вероятно защото силата е още в листата, а не е отишла за създаване на семена. Има много книги на тема "хранене от дивата природа" (eating from the wild), където са посочени такива треви, които растат на всяка полянка. Така например разбрах за сладката трева - супер богата на протеини и витамин С, повече от спанака (който я измества от готварските навици през 16в.). Семена от нея са открити при неолитни находки и винаги вирее там, където се заселват хора! А най-голямата ми изненада беше миналата година, когато си насадих пробно няколко семена киноа - също много богата на протеини храна - и изникна нещо подобно на тревичка (аз очаквах жито-подобно растение). Страшно си приличат и си представям как навсякъде около нас растат протеини и ние плащаме по 7-8лв. за килограм киноа.

Друго супер растение, което съм виждала по запустели места из Илиенци и Военна рампа (т.е. под носовете ни) е земната ябълка (Helianthus tuberosus). Цветът прилича на малък слънчоглед (от едно семейство са), а в основата на стъблото има грудки - подобни на джинджифил, с вкус на алабаш или ряпа, сочни и свежи.

Може да се откопава през цялата зима и ранна пролет - точно когато нямa нищо друго прясно в градината. При нас в момента има доста, а и репичките започнаха да наливат - само за някакви си 30-ина дни. В комбинация със зелени листа и водорасли стават страхотни салатки.

Peace & respect към всички растения, които ни хранят! Зеленото е любов.

It's Monday again and I've been waiting all day long for it to rain. So I decide - it's a housekeeping day. Anyway, Monday it traditionally the day of the Moon, so I decided to spend some time for the home. As the Moon in in the sign of Pisces, i.e. a water sign, it's appropriate time for washing and watering. According to astrology studies, Pisces correspond to the feet in the human body - we can take care of them as well: soak them in salty water, massage, or application of urine compresses - as we wish. I personally make the compresses the last couple of months, whenever the Moon is in Pisces and already forgot about cracked heels and coarse skin (and I used to work 10-12 hours a day, standing all day).

But most important - in gardening which is guided by the Moon, the Pisces are the sign of foliar plants, that is plants grown for their leaves - spinach, lettuce, cabbage, onions, herbs and spices like mint, basil, parsley, dill and so on. Green!

Green is life. Not just because of the oxygen plants provide for us. It turns out that chlorophyll (the green substance of plants) is very close chemically to haemoglobin (the red substance of blood). As we know: without blood we are finished. So why should we eat green vegetables and algae? Energy from plants can be transferred directly from chlorophyll to haemoglobin that is present in the erythrocites in human blood. They, on the other hand, transfer this energy directly to the cells and from there it is transmitted to the whole body. Besides, most greens contain lots of proteins. Remember Popeye the Sailorman with his spinach cans? I didn't see him eat wings or salami and hotdogs! And then imagine this green energy in its raw kind - it's madness! The best waking up in the morning: green juice with half a lemon squeezed in it.

Except for spinach we can say a lot about algae - spirulina and AFA (Aphanizomenon Flos Aquae) in particular. Many people may be familiar with them so I will mention just a few quick facts: they contain a lot of proteins (AFA 50-68% for a unit of volume, spirulina 60-65%); beside that 1 gram of AFA contains 40 micrograms of vitamin (or 50% of the daily need) and vitamin В-12 (hurray, vegans!), while spirulina also contains vitamin В-12, iron, vitamins А, В-1, В-2, В-6, Е and К. Both contain lots of minerals, phytonutrients etc. A lot can be said about these two magical superfoods. So I will restrict myself to Dr Gabriel Cousens' words: "AFA delivers great quantities of food to the mind and the nervous system, while spirulina does mostly to the physical body. They are a marvellous combination of foods with highly vital power and mighty rejuvenating and healing effect on the body, mind and spirit of man."

For anyone interested in more information: the best producers of AFA (http://www.e3live.com/) and spirulina (http://www.healthforce.com/). About Dr Cousens one can learn more from his Rejuvenating Center The Tree of Life (http://www.treeoflife.nu/) or the community of people leading this kind of life (gabrielcousens.wholelife.com ).

Of course, not everyone can afford to shop a lot from these products, but even if you buy little it is more than nothing! If one can spend 50-60 (and more) levs about their mobile, internet, cable TV, they have no excuse not to spend the same amount of money on their health.

People often ask me what we eat, apart from algae and sprouts, especially before the garden starts to produce. I think only few people realize we can live on nature all year round, of course that is if you do not rely on tomatoes mainly. For example, we still have spinach at this time of the year, and lettuce (if we took care to plant them in the right time), as well as carrots, left from fall, but even without such plantations we can create a delicious salad. There are in every garden chickweed (or Stellaria media) - great fresh green plant, dandelion, fat-hen/white goosefoot(or Chenopodium album) and shepherd's purse (or Capsella bursa-pastoris). Only the latter has edible flowers as well, the rest have better leaves before a flower develops - I guess because the power is still in the leaf, hasn't gone to create a seed. There are many books on this topic "eating from the wild", where are listed such grasses that grow on every meadow. This is how I found out about the goosefoot, actually - greatly rich in proteins and vitamin C, more than spinach (which replaced it from cooking habits in the 16c.). Seeds from it were discovered in neolithic finds and it always grows where people settle! And my greatest surprise was last year, when I planted as an experiment some quinoa seeds - also very rich in proteins food - and something like a grass grew out of the ground (I was expecting a plant like wheat). They look very similar and I just imagine how everywhere around us grow proteins and we pay about $5/lb. of quinoa.

Another super plant I've seen in desolate areas even in Sofia (i.e. right under our nose) is the sunroot (Helianthus tuberosus). The blossom looks like a small sunflower (they are from the same family), and at the base of the stalk there are tubers - similar to ginger roots, they taste like turnip or kohlrabi, fresh and juicy.

You can dig it out all winter and early spring - right at the time when there is nothing else fresh in the garden. We have them a lot at the moment, and the radishes started to ripen for the mere 30-ish days. Combined with green leaves and algae can make great salads.

Peace & respect to all plants that nourish us! Green is love.

Питат ме "Как така в Родопите?!" / I am being asked "How come in the mountains?!"

2009-04-28T18:58:00.011+03:00

English version below

Винаги съм си била дете на цивилизацията - макар като малка и през ваканциите да ме "отглеждаха" на село, било е с благата на модерния свят. По-късно имах избор да живея в София или Пловдив и аз избрах София. Луд, динамичен живот с дневен сън и нощно будуване; после работа, пак напрежение...

И изведнъж откриваме село Добростан, в Родопите. Пристигаме един обед през късното лято (август? септември?), слизам от колата и ме блъсва тишина. Влюбвам се. Ама нищо не се чува - нито човешка дейност, нито животни. По-късно разбирам, че селото не е много голямо, живеят предимно стари хора (освен "виладжиите" през уикенда), магазинът е отворен само понеделник, сряда и петък, а автобусът е веднъж на ден и то не всеки ден... Разкош.

Можете ли да си представите, че ви е свършило нещо и трябва да отидете до Асеновград, а за авокадо до Пловдив? А за чай и до София?

Така се роди идеята за "ритрийт центъра", по който сега работим - че може и така да се живее. Че е по-хубаво даже. Че може да изкараш почти цял ден на чаша конопено мляко (или бананово-конопен шейк, за който не издържа :) и слънцето да те храни. И през този ден работиш - подготвяш лехи, носиш керемиди и камъни, бъркаш глина. А като приключиш с работата, береш каквото ти хареса от градината и имаш най-невероятната свежа салата, каквато не може да си купиш за всичките пари на света!

Да, падат градушки, вали и сняг на два пъти след това, но градината ни е жива. И аз като някое растение, само малко слънце ми трябва и оптимизмът и доброто ми настроение скачат х10.

Продължаваме!

А какво правя, докато навън вали сняг и не може да се работи в градината? Грижа се за най-вкусната "зимна" подвижна градина - кълновете. Най-често житни, елдени и от люцерна, но сега съм заредила зелена соя. Скоро ще имам рецептата, извлечена от личен опит.

I have always been a child of civilization - even though when I was little and during holidays I lived in a village, it was always with the goods of modern world. Later on I could choose between Sofia and Plovdiv, and I chose Sofia. Crazy, dynamic life with daily sleep and nightly wakefulness; then came the job, stress again...

And suddenly we discover the village of Dobrostan (means something like "a good camp" or "good place to live"), in the Rhodopi mountains. We arrive at noon in the late summer (August? September?), I get off the car and the silence hits me. I fall in love. Nothing can be heard, for real - neither human activity, nor animals. Later on I learn the village is not very big, mostly old people live there (except for owners of weekend houses), the shop opens only on Mondays, Wednesdays and Fridays, while the bus is once a day, not every day at that... Splendid.

Can you imagine that you've run out of something and you need to go to Asenovgrad, for avocado to Plovdiv? And for tea even to Sofia?

This is how the idea of the "retreat centre" was born, the centre we work on at the moment - to prove one could live like this. And it is even better than usual. That you can sustain almost all day on a glass of hemp-seed milk (or banana-hemp shake, for the less adjusted :) and the sun will nurture you. And during that day you work - you prepare beds for the plants, you carry tiles and stones, you mix up clay and sand. And when you are done working, you pick from the garden whatever you like and you have the most amazing fresh salad that no money can buy!

Yes, there are hailstorms, it snowed twice afterwards (in April!), but our garden is alive. And I, just like a plant, need a bit of sunshine and my optimism and cheerful mood multiply х10.

We keep on working!

And what do I do while it snows outside and no work can be done in the garden? I take care of the most delicious "winter" mobile garden - sprouts. Most often wheat, buckwheat and alfalfa, but now I am sprouting green mung beans. I will soon have the recipe, extracted from personal experience.

2009-04-24T09:39:00.004+03:00

И падна градушка на втория ден на Великден и "цвят-надежди" помля...

Обади се природата, чу ли я някой?!!

Започна се.../ There it goes...

2009-04-20T13:19:00.009+03:00

English version below

И започна природата да твори своята удивителна магия за пореден път. Как от едно дребничко семенце изниква репичка, морков, слънчоглед, дърво? Как никога не отказва, никога не въздъхва отегчено "Сега нямам сили!", никога не спира? Колко още ще ни търпи? Затова нашата градина е "био" - с грижа освен за нас и нашата прехрана, също и за земята. А това включва, разбира се, никакви химикали, торове и т.н. (даже водата за поливане не е хлорираната чешмяна вода); сеитбообращение, т.е. културите се редуват, като се взема предвид дали някоя изтощава почвата, дали на някоя леха й трябва почивка; зелено торене или "мулчиране" - с думите на Франц-Карл Рьоделбергер: "Нима ако видим майка си с дълбока рана на кожата ще я оставим така?!" - по същия начин, ако изобщо е орана земята (което ние не правим), е задължително да се покрие с окосени зелени листа и клони. Така слънцето не изсушава почвата и не убива всички полезни микроорганизми, които я обитават.

Вече имам резултат от първото засаждане за тази година - за десетина дни репичките поникнаха. Имам подозрения за магданоз и босилек също! Но какво правя, докато тези подозрения се превърнат в твърда увереност? Ами оставям всичко да расте - и плевели, и мои насаждения. Като са мънички, току-що изникнали, някои растения много си приличат. За по-сигурно ги оставям да се развият и тогава се вижда кое какво е. Пък и всеки градинар с времето започва да разпознава как изглеждат малките зеле, морков и спанак. Освен това, както вече казахме, за мулчирането се ползват зелени листа и тъй наречените "плевели" може да се ползват точно за това. Особено е важно да се направи след дъжд, за да не се изгуби ценната влага.

Честит Велик Ден на всички, които не са се хвърлили веднага на агнешко и "незаменимите аминокиселини"!

And there is Nature, creating her amazing magic once again. How does a tiny seed grow into a radish, carrot, sunflower, tree? How come she never refuses a thing, never sighs with boredom: "I have no energy left!", never stops? How much more will she endure our foolishness? This is why our garden is "organic" - caring not only for us and our subsistence but also for the soil, treating everything as one organism. This care includes, naturally, no chemicals, fertilizers, and so on (even the water we use is not the chlorinated municipal water); crop circulation, i.e. crops are planted in turns while you take into consideration whether a crop impoverishes the soil, whether a plant-bed needs a respite; green fertilization or "mulching" - in Franz-Karl Roedelberger's words: "Indeed, if we see our own mother with a gashing wound, will we leave her like that?!" - the same way, if the land is tilled at all (which we do not practise) it is obligatory to cover it with cut grass and branches. This way the sun does not dry and does not kill all beneficial microorganisms that inhabit the soil.

I've already got a result from the first sowing this year - the radishes germinated for mere ten days. I've got suspicions about parsley and basil as well! Yet, what do I do until these suspicions turn into a solid certainty? Why, I let everything grow - weeds or crops all the same. While they are very young, just sprouted, many plants look similar. To be on the safe side, I let them develop for some time and then you can easily tell what is what. Besides, with time every gardener starts recognizing young cabbages, carrots or spinach. And as I said, green leaves are used for mulching and this is exactly what we can use "weeds" for. It is extremely important to do it after rain, so that the precious moisture is not lost.

Happy Easter ("Great Day" in Bulgarian) to all who didn't jump on the lamb and the "essential aminoacids"!

Великденска равносметка / Easter balance-sheet

2009-04-13T11:56:00.010+03:00

English version - below

Ето, започва и при нас новата градинарска година. Доскоро имахме сняг, но вече садим първите семена, птички пеят и дървета цъфтят.
Градинарствам усилено от една година и идва ред на първите заключения: в Родопите, освен картофи и боб, се оказа, че растат и разни други неща - спанак, зеле (дребно, но лично произведено), моркови (огромни), грах, домати (!), броколи, цвекло и за каквото още се сетите. Все пак става дума за надморска височина от 1200м - не е много, но е доста различно от равнината. Поне това, което твърдят за планинските билки - че са по-добри от равнинните - се разбра, че важи и за всичко останало - зеленчуци, плодове, подправки...
Сега насадих и още зеленчуци - да видим! Китайско зеле, репички, карфиол и праз са от първите за тази година, но и други ще следват.

Finally the new gardening year starts at our altitude as well. There was snow till recently but now we are sowing the first seeds, the birds are singing and the trees are blooming.
I have been a devoted gardener for a year now and the first conclusions are in turn: it appears that in the Rhodopi mountains, besides potatoes and beans, grow all sorts of different things - spinach, cabbage (small heads, but personally grown), carrots (huge), peas, tomatoes (!), broccoli, beetroot and whatever else you can think of. And we are speaking of an altitude of 1200m/almost 4000ft - not much, but so different from the plains. At least what they say about mountain herbs - that they are better than those from the plains - turns out to apply to everything else as well - vegetables, fruits, spices...
Now I've sown more vegetable seeds than last year - so we'll see! Chinese cabbage, radishes, cauliflower and leeks are the first for this year, but others will follow.