За Новата година; За природата и хармонията; За човешкия дух

English version below

Аз, нали съм си оптимист, винаги чакам Новата година с добри чувства и с увереност, че нещата ще стават само по-хубави. Или да го кажа с думите на друг човек: "Детството ми бе златно, но не защото зрелостта ми е скапана, а старостта - непоносима. Детството ми бе златно, защото зрялата ми възраст бе платинена, а старостта ми ще е диамантена!" (Ошо)

Та и аз така - всичко, което се случва с мен и около мен, е съкровище, ценен урок за ковчежето на бъдните дни. А колко много научих, откакто започнах да живея в по-близък контакт с природата! Това не зная колко години ще ми трябват да го осмислям, преди да мога да го запиша.

Първо е времето. То се превръща в различно понятие.Тъй нареченото "машинно време" (т.е. това по часовника и календара) вече няма много смисъл. Будиш се естествено с изгрева - без значение дали е в 6 или 8:30 часа. Ако вали дъжд, си стоиш вкъщи и може да не работиш цял ден - без значение дали е вторник или събота. Понеже поддържам контакти с приятелите си по интернет (ако не идват да ме видят), ги слушам как се радват, че идва уикендът или им е гадно, че отново е понеделник... Тези неща са ми толкова далечни, че не искам и да си спомням как съм живяла така! Аз мразя да закъснявам за работа; ако мога, от предния ден ще подготвя и свърша всичко. Е, това какъв стрес трупа! А понеже тези ситуации са на много места в града, трудно ще ти се размине.

В София тренирах тай дзи (или тай чи, както е по-известно). Е хубаво, сутрин се заредиш със спокойствие и хармония, но до обяд вече са разпределени да компенсират придвижването до работата, началото на работния ден и т.н. А после? Откъде идва останалата енергия, която да ни 'закрепи' до края на деня, та вечерта да се домъкнем до вкъщи или някое друго зареждащо местенце? Черпим от собствените си запаси.

Стресът има много лица. Всичко, което тормози и изтощава организма, може да се нарече стрес. Затова той е една от главните причини за куп заболявания. Освен напрегнати и изнервени ситуации, стрес може да предизвика и лошата храна (в смисъл на некачествена, с ниска хранителна стойност), и лошата (хлорирана) вода, и лошият въздух. Спомням си първия път като отидох до София след триседмичен престой в планинския въздух - на околовръстното усетих как дробовете ми казаха 'Щрак!' и се затвориха поне наполовина. Спомням си и как си помислих: "Аз трябва да остана тук два-три дена. Как ще дишам?!" Е, свиква се... За сметка на тялото.

Случвало ми се е да сляза до града за един ден (или няколко часа) и понякога се връщам с главоболие. Щастлива съм, че открих кое ме лекува: градината. Отивам при някоя леха, започвам да се грижа за насаденото там - скубя тревички, правя купчинки около стръковете, връзвам клончета - и полека-лека усещам как през пръстите ми умората се оттича в земята. И не само умора: лошо настроение, притеснения, изнервеност. Някои хора наричат работата в градина "медитация в движение" и това е разбираемо - в градината ти присъстваш в настоящето, интересува те какво трябва да се свърши тук и сега, концентрираш се върху всяко растение поотделно да видиш от какво има нужда. А часовете летят неусетно и грижите, като никой не им обръща внимание, стоят, повъртят се, пък се почувстват глупаво и тихомълком се изнизват нанякъде, като тихичко притварят вратата след себе си!

Като добавим и хубавата каменна къща, измазана с глина, пясък и слама - и отвън, и отвътре - мисля, че тук при нас се оформя полека един чудесен ритрийт център, където хората да могат да ни посетят и да поживеят, да усетят духа на Великата Майка, която се грижи еднакво и непреклонно за всички свои деца - Земята.

И преди да се оттегля на терасата на слънце, с книга и чаша чай, с изглед към морето от облаци в ниското, където уви, приятели, още ви тегли да стоите; преди това ще споделя и думите на един австрийски философ, архитект и художник.

Относно неравния под
Равният под е изобретение на архитектите. Той подхожда на машините, не на човешките същества.
Дадени са ни не само очи да виждаме, уши да чуваме и носове да помирисваме. Имаме също чувството за допир в дланите и стъпалата си.
Ако човек е принуден да ходи по равни подове - така както са проектирани неразумно в дизайнерски офиси; отчужден от дълговечната връзка и контакт на човека със земята - една решителна част от човека повяхва и умира. Това има катастрофални последствия за душата, равновесието, добруването и здравето на човека. Умира способността на човека да съпреживява и той бива осакатен, умствено и органически.
Неравният и оживен под означава възвръщане на човешкото достойнство, което е осквернено в нашата неестествена и враждебна градска мрежова система.
Неравният под става симфония, мелодия за ходилата и връща обратно естествени вибрации на ходещия по него човек.
Архитектурата трябва да извисява, а не да подчинява човека. Добре е да вървим по неравни подове и така да възвърнем човешкото си равновесие.
Фр. Хундертвасер, април 1991г.

За много години, пълни със светлина и любов!

About New Years; About Nature and Harmony; About Human Spirit

I, as a sworn optimist, always wait for the next New Year with good feelings and a confidence that things will only be better. Or to say it in someone else's words: "My childhood was golden but not because my adulthood is crappy and my old age - unbearable. My childhood was golden, because my adulthood is platinum and my old age will be diamond!" (Osho)

So I feel - everything that happens to me and around me is a piece of treasure, a valuable lesson for the casket of jewels I store for the days to come. And I have learned so much since I started living closer to nature! I don't grasp it yet, how many years will I need to process all that before I am able to put it down.

First is Time. It becomes a different concept. The so-called 'machine time' (i.e. that of the clock and the calendar) has little meaning here. You wake up naturally with the sunrise, no matter whether it's 6 or 8:30h. If it rains, you stay indoors and even may not work all day, no matter whether it's Tuesday or Saturday. As I stay in touch with my friends via the internet (unless they come and see me), I listen to them being happy that the weekend is coming or fretting that it's Monday again. This stuff is so distant from me now that I don't want to even remember how I could live like that! I hate being late for work and if I could, I would do my tasks the previous day. Well, this can produce loads of stress! And as these situations are common in the city, it's very likely they won't pass you.

I used to go to tai chi practices in Sofia. It felt good in the morning, you charge yourself with peace and harmony, but by noon you have already distributed them to make up for the travel to work, the beginning of the working day, and so on. And then? Where do we take the energy from to steady ourselves for the rest of the day so that we are able to drag ourselves home or to some other charging nook? We draw from our own reserves...

Stress has many faces. Everything which harasses and depletes our organism can be named 'stress'. Thus it is one of the main reasons for a number of diseases. Besides strained and irritation generating situations, one can become stressed by bad food (meaning food of poor quality and low nutritional value), bad (chlorinated) water, and bad air. I remember the first time I went to Sofia after a three-week stay in the mountain air - at the Sofia ring-road I felt my lungs kind of click and close at least by half. I remember thinking: "I'll have to stay a couple of days here. How am I going to breathe?!" Well, you get used to it... At the body's expense.

It has happened that I go down into town for a day (or even a few hours) and sometimes I return with a headache. I am happy that I have found what cures me: the garden. I go to a bed, and start to attend to the plants there - pluck a grass, make mounds around the stalks, tie up branches - and little by little I feel the weariness drain away from my fingers into the ground. And not just weariness - bad mood, worries, irritability. Some people describe working in the garden as 'meditation in action' and it is understandable - in the garden you are at the present moment, you care only about what has to be done here and now, you concentrate on every separate plant to see what it needs. The hours fly by unnoticed and the worries, left unheeded, linger about for a while, feel stupid and steal away on the sly after closing silently the door behind them!

When we add the good stone house, plastered with clay, sand and straw - on the inside and on the outside - I think we have a wonderful retreat center taking shape, a place where people can visit us or live here for a while and feel the spirit of the Great Mother who looks after all her children equally and inflexibly - the Earth.

And before I retreat to the terrace in the sunshine, with a book and a cup of tea, with a view to the sea of clouds in the low areas where alas! friends, you are still drawn to be; before that I will share the words of an Austrian philosopher, architect and artist.

About the uneven floor
The flat floor is an invention of the architects. It fits engines - not human beings.
We do not only have eyes to see and ears to hear and noses to smell. We also have a sense for the touch of our hands and our feet.
If man is forced to walk on flat floors as they were planned thoughtlessly in designers' offices; estranged from man's age old relationship and contact to earth - a decisive part of man withers and dies. This has catastrophic consequences for the soul, the equilibrium, the well-being and the health of man. Man's ability to experience ceases and he becomes disabled, mentally and organically.
An uneven and animated floor means to recover the dignity of man which has been violated in our unnatural and hostile urban grid system.
The uneven floor becomes a symphony, a melody for the feet and brings back natural vibrations to man.
Architecture should elevate and not subdue man. It is good to walk on uneven floors and regain our human balance.
Fr. Hundertwasser, April 1991

Many happy returns, dear friends, of days full of sunshine and love!